Виктор Суворов
Взимам си думите назад (163)

1

Когато изпратил Жуков в Ленинград, Сталин му бил казал: „Ето ви тази бележка, дайте я на Ворошилов, а заповедта за назначението ви ще бъде пратена, когато пристигнете в Ленинград“. В бележката до К. Е. Ворошилов пишело: „Предайте командването на фронта на Жуков и незабавно излитайте за Москва“ (АПН, 1969, с. 313).

„На 9 септември 1941 година заедно с генерал-лейтенант М. С. Хозин и генерал-майор И. И. Федюнински излетяхме за блокирания Ленинград“ (пак там, с. 327). Жуков, кой знае защо, не споменава генерал-майор Пьотър Иванович Кокорев, който лети заедно с тях. Има достатъчно документи, които потвърждават това. Кокорев е началник-отдел в Оперативното управление на Генералния щаб. След пристигането си в Ленинград е назначен за началник-щаб на 8-а армия. Впоследствие става генерал-лейтенант, началник-щаб на 2-ра ударна армия.

Интересно е, че в следващите издания, вече след смъртта на Жуков, е променена не само датата на полета до Ленинград от 9 на 10 септември, но и че целият текст е значително преработен и в него са добавени художествени подробности. Същият момент във второто издание е описан така: „Утрото на 10 септември 1941 година беше хладно и мрачно. На Централното летище на столицата, където пристигнах, за да излетя за обсадения Ленинград, до спрелия на пистата самолет стояха трима души: първият, висок, беше генерал-лейтенант М. С. Хозин, вторият, по-нисък, генерал-майор И. И. Федюнински, третият беше летецът, командирът на въздушния кораб…“

Ако се вярва на мемоарите, Жуков каца в Ленинград и веднага отива в Смолни. Там пък тъкмо се съвещават членът на Политбюро и ДКО маршал на Съветския съюз Ворошилов, членът на Политбюро Жданов, командването на фронта и на Балтийския флот, „а също и директорите на важните държавни обекти“ — за това как, преди да предадат Ленинград на врага, да взривят и унищожат всичко, което могат…

И тогава идва Жуков.

Помолил за разрешение да присъства, поседял, послушал, после подал бележката на Сталин на Ворошилов. Ворошилов я прочел, притеснил се и сякаш внезапно остарял. Жуков веднага закрил съвещанието, отменил всички нареждания за взривяването на заводи, гари, дворци, мостове, складове, пристанища и кораби и почнал да издава решителни заповеди, които всъщност спасили града…