Виктор Суворов
Взимам си думите назад (159)

3

Германската армия е можела да щурмува Ленинград само от юг. Тук на тесен фронт отбраната се държи от Невската оперативна група и от три армии: 8-а, 42-ра и 55-а. Непосредствените подстъпи към Ленинград са прикрити от шест укрепени района: три морски — Кронщатския, Ижорския и Лужкия, и три сухопътни — Карелския, Красногвардейския и Слуцко-Колпинския. Отбраната на всяка армия се опира на мощен укрепен район. Освен това армиите и флотът строят Невския УР.

Подходите към града се прострелват от кръстосан огън на мощни оръдия от различни направления. Всяка батарея, всеки форт, укрепен район и морска крепост имат почти неизчерпаем запас снаряди. Бреговата отбрана на Балтийския флот има 124 брегови батареи с 253 оръдия с калибър от 100 до 406 милиметра и 60 оръдия с калибър 45 и 76 мм („Краснознаменный Балтийский флот в битве за Ленинград“. М., Наука, 1973, с. 8).

Освен бреговите батареи и фортове в района на Ленинград са съсредоточени много морски оръдия на железопътни транспортьори. Оръдията са в бетонни укрития. Около Ленинград има гъста железопътна мрежа. Оръдията на железопътните транспортьори могат да маневрират и да водят огън от предварително подготвени и укрити огневи позиции, а след това бързо да ги напускат.

В района на Ленинград е съсредоточена най-мощната на света групировка на тежка брегова артилерия. Освен това тук е и целият Балтийски флот. Достатъчно е някой линеен кораб, крайцер или ескадрен миноносец да се изкара в плитчините и от него става непотопяем броневи бастион с мощна артилерия.

Противовъздушната отбрана на Ленинград е няколко пъти по-мощна от противовъздушната отбрана на Берлин. Само Балтийският флот има 91 зенитни батареи, общият брой на зенитните оръдия е 352. Без да броим зенитните оръдия на корабите. Освен това в Ленинград се намира 2-ри корпус на ПВО. Да прибавим към всичко това зенитните средства на армиите, дивизиите, бригадите и полковете.

Небето се охранява от ВВС на Ленинградския фронт, 7-и изтребителен авиационен корпус на ПВО и ВВС на Балтийския флот.

Войските в Ленинград са толкова много, че част от тях трябва да напуснат. Само през октомври 1941 година от Ленинград през Ладожкото езеро в района на Тихвин са прехвърлени 44-а и 191-ва стрелкова дивизия и 6-а бригада на морската пехота (ИВОВВС 1941–1945. Том 2, с. 213). Има данни, че през същия месец от Ленинград са изнесени още две стрелкови дивизии. Преди това от Ленинград на Карелския фронт е прехвърлена 3-та отделна морска бригада.

Освен армейските съединения в Ленинград е разположена и мощна групировка на НКВД.

Да не говорим, че Балтийският флот е в пристанищата без никаква перспектива да излезе в морето в близко бъдеще. Така че ако не се броят корабните артилеристи и зенитчиците, матросите нямат никаква работа. „Над 125 хиляди моряци бяха свалени от корабите и бяха придадени за подсилване на армията“ (Кузнецов. „На флотах боевая тревога“. М., Воениздат, 1971, с. 73). Ако матросите не са били хвърляни в безумни контраатаки, за които изобщо не са били подготвени, а са били поставени в отбрана, където не е необходим никакъв опит, са можели да удържат Ленинград със собствени сили, дори без участието на четирите общовойскови армии.

През 1941 година Ленинград е най-укрепеният град на света. Центърът на отбраната е Петропавловската крепост. Всеки, който я е виждал, ще потвърди, че ако в нея се разположи един полк на НКВД с картечници, крепостта не може да се превземе с никакъв щурм. А около крепостта е огромният град със солидните си каменни и тухлени сгради, с десетки монументални, строени за векове здания. Представете си как ще щурмувате Адмиралтейството или Смолни. Освен това в Ленинград има заводи, затвори, казарми и гари. Те се отбраняват лесно, но се щурмуват много трудно.

Интензивната работа за подготовка на града за отбрана, за засилване и развитие на укрепените райони около него започва още на 27 юни 1941 година. „През юли и август 1941 година в работите по издигане на укрепления около Ленинград ежедневно участват до 500 хиляди души“ (ИВОВСС 1941–1945. Том 2, с. 80). „Населените пунктове на близките подстъпи към Ленинград, пътищата, улиците на града бяха пресечени с окопи и ровове, оплетени с бодлива тел, прикрити с противотанкови заграждения“ (пак там, с. 86).

Изкопани са 7000 километра противотанкови ровове, направени са 300 километра непроходими сечища, 635 километра телени заграждения, построени са 5000 дота и дзота (дървено-землени опорни точки). Освен това в самия град са направени над 4 хиляди укрепени огневи точки, в каменните сгради са пробити 17 хиляди амбразури, построени са 25 километра барикади (пак там, с 216). И не бива да си мислим, че барикадите са от струпани накуп бюфети и кревати. Ленинградските барикади се издигат под ръководството на изтъкнати специалисти по фортификация по всички правила на инженерното изкуство. Представляват няколко реда стоманени противотанкови „таралежи“ от заварени парчета железопътни релси, оплетени с бодлива тел. Улиците зад тези препятствия се преградени от стени, направени от чували, пълни с пясък. Дебелината на стените е до три метра, височината — четири. Между чувалите има амбразури за стрелба с винтовки и картечници. Огневата точка зад всяка стена на свой ред е оградена отвсякъде с непробиваема за куршуми и шрапнели стена и покрита с бетонни плочи и/или релси.

Когато говорим за дълговременни отбранителни съоръжения, трябва да имаме предвид, че Ленинград е градът, в който се строят линейни кораби, крайцери и миноносци — още от времената на царете. В заводите на Ленинград има огромни запаси стоманени плочи с дебелина от 12 до 406 милиметра. Строителството на кораби е спряно още през юни, но заводите продължават да работят. Стоманата отива за производството на танкове, бронирани влакове и детайли за фортификационните съоръжения. „До 13 септември бяха изготвени и установени в укрепените райони и в самия град около 400 броневи и железобетонни огневи точки за оръдия от всякакъв калибър и до 650 огневи точки за картечници, а така също и 24 хил. железобетонни пирамидални препятствия с тежест от 0,5 до 3 тона“ (пак там, с. 85). Когато четем тези редове, трябва да имаме предвид, че броневите огневи точки в много случаи са били въоръжени с корабни оръдия и защитени с броня, с която средствата на сухопътните войски не могат да се справят.

През лятото на 1941 година в Ленинград работи единственият на света завод за производство на тежки танкове. През втората половина на 1941 година в града са направени 713 танка, основно КВ. Тези танкове няма как да отидат на друг фронт. Затова ги използват за отбраната на града. В Германия и в целия свят по това време няма нито един подобен танк. За същия период са произведени 480 бронирани машини и 58 бронирани влака (пак там, с 216).

Можете ли да си представите 58 бронирани влака, които обикалят из града и около него? Като не забравяте, че са въоръжени с флотски оръдия, произведени преди войната за нуждите на строящите се кораби.

През втората половина на 1941 година ленинградските заводи произвеждат 3,2 милиона снаряда (генерал-полковник от артилерията И. Волкотрубенко. „ВИЖ“. 1984, 1, с. 91). Това означава, че са произведени по десет снаряда на всеки от блокиралите града германски войници. Без да броим снарядите от предвоенните запаси.

Оръжието в Ленинград е толкова много, че се налага да го извозват. През ноември 1941 година от блокадния Ленинград в Москва са пратени 431 оръдия, 926 минохвъргачки и 40 хиляди 76-мм бронебойни снаряда (пак там, с. 91). Да се позамислим над тези цифри: само от Ленинград и само в Москва само през ноември 1941 година са пратени толкова бронебойни снаряди, че стигат за повече от по десет за всеки германски танк, действащ на целия съветско-германски фронт от Бяло до Черно море. А извозването на оръжие и боеприпаси от Ленинград продължава. Защото са в повече. А и заводите продължават да бълват нова и нова продукция.