Виктор Суворов
Взимам си думите назад (146)

1

Понеже са лишени от възможността да се гаврят с бойните умения на командващия Западния фронт армейски генерал Павлов, защитниците на Жуков го удрят на „морално-битово разложение“. Почне ли човек да чете какъв е бил Павлов в ежедневния живот, веднага разбира причините за поражението на Западния фронт още през първата седмица на войната. Ето ви един пример.

Статията се нарича „Командармът е арестуван от офицер на ГРУ“. Публикувана е в „Независимое военное обозрение“ на 5 декември 2003 година. Автор — Михаил Ефимович Болтунов, „военен писател, автор на много книги за историята на разузнавателно-диверсионните служби“. В статията се разказва за арестуването на „командарм I ранг“ Павлов от „полковника от ГРУ“ Мамсуров.

Още в заглавието военният писател Болтунов допуска две грешки. Длъжността на Павлов е командващ Западния фронт, воинското му звание — армейски генерал. А Болтунов упорито нарича Павлов командарм I ранг. Павлов никога не е имал това звание. След връщането си от Испания комбриг Павлов получава воинското звание комкор и длъжността началник на Автобронетанковото управление на РККА. Слез Зимната война във Финландия за успешните действия на танковите войски в нечовешките условия в „противотанковата“ местност срещу силен, волеви и умен противник, за решаването на дори теоретично нерешима задача комкор Павлов е произведен в командарм II ранг. На 4 юни 1940 година в Червената армия са въведени генералски звания. В същия ден с постановление на СНК Павлов получава воинското звание генерал-полковник от танковите войски. През януари 1941 година в хода на стратегическата игра по карти, като действа срещу Жуков, Павлов проявява изключително пълководческо майсторство и на 23 февруари 1941 година е произведен в армейски генерал.

За арестуването на какъв командарм през лятото на 1941 година ще ни разправя „военният писател“ Болтунов?

И откъде през юни 1941 година ще се вземе полковник от ГРУ? Авторът на многото „книги за историята на разузнавателно-диверсионните служби“ би трябвало да знае, че ГРУ е създадено на 16 февруари 1942 година.

Равнището на познанията на „военния писател“ си личи ясно не само от заглавието, но и в подзаглавията. Например в следното: „В търсене на щаба на Белоруския окръг“. Авторът съобщава, че „На 29 юни маршал Ворошилов заповядва на Мамсуров да арестува командарм I ранг Дмитрий Павлов, командарм II ранг Владимир Климовских и командарм Николай Клуч“. Но „полковникът от ГРУ“ Мамсуров не може да намери щаба на Белоруския окръг. И това изобщо не е чудно. През 1941 година такъв военен окръг няма. На 11 юли 1940 година Белоруският специален военен окръг е преобразуван в Западен специален военен окръг. Това не е просто смяна на името. В състава на окръга е включена Смоленска област, което противоречи на името Белоруски.

Но ако „полковникът от ГРУ“ е търсел щаба на Западния военен окръг, просто е трябвало да попита първия срещнат. И всеки е щял да му каже: щабът е в центъра на Минск. Освен това през първите дни на войната окръгът се управлява не от Павлов, а от Курдюмов. На 21 юни 1941 година структурите се разделят: основната част на управлението и щабът на Западния военен окръг се превръщат в управление и щаб на Западния фронт и тайно е прехвърлена в командния пункт в района на Барановичи. Точно там се намира Павлов след началото на войната. И там е трябвало да го търси „полковникът от ГРУ“. А по-малката част на управлението и щаба остава на старото си място и запазва предишното си название: щаб на окръга.

Преди да тръгне от Москва, „полковникът от ГРУ“ е трябвало да се поинтересува в Генералния щаб къде се намира щабът на Западния фронт. Защото местоположението на нисшестоящите щабове се определя и утвърждава от висшестоящите. В Генералния щаб би трябвало да знаят, че щабът на Западния фронт трябва да се намира в района на гара Обуз Лесная югозападно от Барановичи. А пък ако го е нямало там, то това не е по вина на командващия фронта армейски генерал Павлов. Началникът на Генералния щаб армейски генерал Жуков, който уж знаел, че германският удар ще е срещу Барановичи, определя мястото на командния пункт именно на пътя на германския танков клин. Припомнете си плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година, който Жуков нарича „бележка“. В него е посочено мястото на щаба на Западния фронт — Барановичи. От една страна, Жуков уж предвиждал, че главният удар на германската армия ще е в направление Барановичи, от друга — поставя точно там щаба на Западния окръг. Е, не е ли вредителство това?

От една страна, Сталин уж кипва, сумти, ръмжи и отхвърля плана от 15 май 1941 година, но щабът на Западния фронт се оказва точно там, в Барановичи. Точно според плана и въпреки ръмженето.

Ако Павлов е превишил пълномощията си и е изтеглил командния си пункт от направлението на удара, това не е вина, а заслуга. Вината е на някой гений в Генералния щаб.