Виктор Суворов
Взимам си думите назад (145)

7

В началото на войната генерал-лейтенант Клич е арестуван заедно с другите „виновници“. „Професорът по диверсионни науки“ полковник Старинов е свидетел на арестуването му и разказва следното: „Особено ме смая арестуването на Клич. Бях убеден в честността и невинността му… Клич правеше всичко, за да повиши боеспособността на артилерията на окръга. Но му взимаха влекачите, връщаха хората му от позициите за… отбранителна работа. Взимаха му старите оръдия с боеприпасите и вместо тях му пращаха нови без снаряди. Какво можеше да направи Клич?! Да протестира? Протестираше, но го кастреха“ (И. Г. Старинов. „Мины ждут своего часа“, с. 211).

Сега обаче не говорим за снаряди и оръдия, а за това, че в началото на юни 1941 година началникът на артилерията на Западния военен окръг генерал-лейтенант Клич е знаел, че най-много до месец, т.е. в началото на юли, ще избухне война. И намеква за това на генерал-майор Русиянов. „Красная Звезда“ съобщава, че Русиянов разбира намека: „След разговора с Клич командирът на дивизията е наясно, че остава съвсем малко време, и особено упорито набляга на огневата подготовка и на тактическите учения, стяга щаба… И все пак първият ден на войната идва по-бързо от очакваното“.

Русиянов се подготвя за началото на юли, а войната започва две седмици по-рано…

Командирът на 100-на стрелкова дивизия генерал-майор Русиянов научава за предстоящата война от началника на артилерията на Западния военен окръг генерал-лейтенант Клич. Интересно, от кого е научил пък Клич, че войната ще почне в началото на юли? Най-вероятно от командващия Западния военен окръг армейски генерал Павлов.

Не мисля, че Клич или Павлов са знаели плановете на Хитлер. Но са знаели плановете на Сталин. Ако не докрай, то поне онази част, която се е отнасяла до тях.

Да допуснем все пак невероятното: в началото на юни 1941 година генерал-лейтенант Клич знае плановете на Хитлер да нападне най-много до месец. Щом той в Минск го знае и разбира, гениалният Жуков също би трябвало да го разбира. Жуков е на върха и вижда всичко. Разполага с Разузнавателното управление на Генералния щаб, всички разузнавателни отдели на щабовете на военните окръзи също му пращат информация. Как се получава така, че един командир с относително нисък ранг в началото на юни бие тревога, а гениалният стратег в Москва не само че не е разтревожен, но и успокоява околните?

Имам и още един въпрос: защо това, че скоро ще има война, трябва да е тайна? Защо един съветски генерал съобщава това само с намек? И то не на всички, а само на своя приятел Русиянов, понеже е сигурен, че той няма да го издаде. Помислете — кой е заинтересован да пази в тайна датата на началото на война? Само нападащата страна, само агресорът. Щом Хитлер е агресорът, да си пази тайните. Защо ние ще му ги пазим? Напротив, трябвало е да се каже пред целия свят: стига глупости, фюрер, знаем какво си намислил!

Между другото, за войната се намеква и на други хора.

Преди войната генерал-майор Агафонов е началник свързочни войски в 11-а армия на Прибалтийския военен окръг. Той си спомня за един разговор с генерал-майор И Т. Шлемин, тогава началник-щаб на 11-а армия. „Няколко дни преди войната проведохме последното учение на 128-а стрелкова дивизия в района на Калвария. След учението отидох при началник-щаба генерал Шлемин и помолих за разрешение да се приберат полевите кабелни линии.

— В никакъв случай! — категорично отказа началник-щабът и после, вече по-меко, ме попита: — Нима не разбирате обстановката, другарю Агафонов, не разбирате ли за какво са ни нужни?

— Ясно, другарю генерал…“ (В. П. Агафонов. „Неман! Неман! Я — Дунай!“ М., Воениздат, 1967, с. 20).

И така учението е свършило. А кабелите си остават. Не за учения. И не за отбранителна война. 128-а стрелкова дивизия, както и всички останали, не се подготвя за отбрана и не копае траншеи — тя се учи „да бие врага на негова територия“. На най-любопитните препоръчвам да намерят на картата споменатата Калвария и линията на границата през 1941 година…

Сигурно ще се намери кой да ми възрази, но според мен, щом генералите си обясняват с намеци кога ще почне войната, значи не става въпрос за тайни на Хитлер, а на Сталин.

А Павлов, Клич, Климовских, Копец и Таюрски са на театър не защото си нямат друга работа и не защото се надяват на мирно съвместно съществуване с Хитлер. Точно обратното. Те знаят, че войната идва и че точно затова трябва да ги виждат възможно по-често на обществени места.

* * *

А тежат ли все пак на съвестта на Кулик и Павлов престъпления?

Да.

Не искам да представям нещата само от една страна. За да сме справедливи, трябва да припомним престъпленията на Павлов и Кулик. Някои от тях са непростими. Например и двамата в края на 30-те години воюват в Испания, „за да дадат земята на селяните в Гранада“. На пръв поглед благородно дело — борба с фашизма. Но…

Но към 1936 година в СССР вече са изтребени милиони хора. Фашистът Франко никога не е правил подобно нещо в Испания и дори не си го е помислял.

В СССР милиони хора са вкарани в концлагери, Испания на практика минава без концлагери.

Нашите селяни са вкарани насила в колхози, а испанските си остават свободни. Границите на Испания са отворени и всеки, който не харесва диктатурата на генералисимус Франко, може да замине закъдето си ще, ако иска в Аржентина, ако иска в Австралия, ако иска — в родината на световния пролетариат. А границите на СССР са затворени. И храбрите граничари с верните си кучета посрещат с прещракване на затвора всеки желаещ да посети капиталистическия ад.

През 1932 година комунистите умишлено довеждат СССР до глад, най-страшен на територията на Украйна, и от глад умират още милиони хора. А през 1936-а доблестните ни воини тръгват да освобождават Испания, въпреки че в Испания няма никакъв глад и изобщо не се очертава такъв. По-добре нашите воини интернационалисти да бяха воювали за свободата на собствената си страна и на собствения си народ, а не да ходят да освобождават чужди страни.

Откъде се взема тази отговорност за съдбата на далечните чужди страни при пълната безотговорност по отношение на съдбата на собствената ти страна?