Виктор Суворов
Разгромът (9)

1

Хайде веднага да признаем, че Първата световна война е била глупава работа. Много кал, много кръв, малко полза. Самоизтребване на нациите. Самоубийство на Европа.

В резултат на Първата световна война е рухнала Руската империя. Пръснала се е на парченца. Със звън. Също като глинено гърне — от каруцата върху паважа.

Скоро са се прекършили нозете и на Германия и Австро-Унгария.

Войната завършва с разруха, глад, безобразия на тълпата, преврати и революции, падение на нравите, взрив на престъпността и бандитизма, масова проституция, епидемии от тиф, холера, сифилис, небивало развъждане на плъхове и въшки. В трите велики империи напълно е разрушен механизмът на държавната власт. Улиците са гъмжали от безкраки инвалиди, нагли безпризорници, просяци, евтини уличници, джебчии, мошеници и аферисти. Да не смееш да излезеш нощем под изпотрошените улични лампи. И без това не светят.

Миналото величие е било поругано, оплюто, стъпкало в калта и кръвта.

Между другото, и Франция е била много близо до това. Тя е извадила голям късмет. Точно преди победния финал във Франция влизат американските войски. Те са били онази последна сламчица, която е прекършила гръбнака на германската камила. Подир войниците към Европейския континент са нахлули американските бизнесмени. Има ли търсене, ще има и предлагане. Търсенето е приличало на водовъртеж след потъващ броненосец. Мечтата на американския бизнес: Европа граби всичко!

Станало така, че бързо наситили Франция с хляб, масло, захар и месо. Няма ли глад, няма и революция. Освен това — радостта на ратая: ние победихме! Ако ги е нямало американските месни консерви, е щяло да има революция. Щели са да полудуват. За французите няма по-голяма радост от публичното отсичане на глави на площад „Съгласие“.

Но през 1918 година това ги е подминало.

В Британия — още по-хубаво: и радост от победата, и американски консерви. Най-важното — на британска земя война не е имало. Не е имало разруха. На всичко отгоре — британските войски са се връщали вкъщи без оръжие. Преди да качат войника на кораба, са му вземали пушката и патроните…

Но дори и в Британия след Първата световна война замалко да пламне. Вземете само Всеобщата стачка, когато спрял целият транспорт, спрели заводите и мините, били затворени магазините, лечебниците, училищата, когато озверялата тълпа се изсипала на улиците.

Русия е извадила най-лошия късмет. Нашият войник, както и милионите негови събратя, зарязвайки окопите, си е тръгнал към къщи, без да забрави пушката и патроните си. Да я мъкнеш — неудобно. Дълга е. Затова нашият находчив войник при първа възможност режел пушката. Това се прави така. С пила отрязваш приклада. Това е най-лесното. После трябва да отрежеш парче от цевта. Това е по-трудно. Стоманата, от която се правят цевите, е особено яка. След това на чуканчето от цевта трябва да се надене нова мушка. За целта разтапяли олово от куршум и капвали малко от него в крайчето на цевта. Ако попаднела неправилно, както си е редно за капка, тя се търкулвала надолу. А която попаднела правилно, застивала. И готово. Може да се започне гражданска война.

И тя пламнала така, че всички ужаси на Първата световна изглеждали като красива приказка.