Виктор Суворов
Разгромът (63)

2

Червената армия е нанесла внезапен удар със секира по тила на Полша, която е стояла като стена на пътя на Хитлеровото движение на изток. На Червената армия й е било леко в Полша, защото основните сили на Войска полска са воювали против германската армия. Към момента на навлизането на Червената армия на полска земя Полша вече е била понесла огромни загуби. Освен това командването на Войска полска било издало заповед да не се оказва съпротива на Червената армия. Отделните боеве и сблъсъци са изключения от правилото.

Полското командване се е надявало, че братята славяни идват на помощ, защото организирана съпротива срещу Червената армия не е имало. Само затова закъсалите по пътищата грандиозни, пренаситени с танкове корпуси, създадени по рецептите на „смелия новатор“, не са били позорно разгромени от полската кавалерия.

Корпусите на Тухачевски не са доживели до 1941 година. Но не е трудно да си представим тяхната печална участ, в случай че бяха се срещнали с германските танкови дивизии, ако вражеската авиация е висяла над пътищата, задръстени с червенозвездни танкове, на които е свършило горивото.

Виж, отделните танкови бригади са действали в Полша бързо, решително и дръзко. И не е случайно, че решението за разформироване на корпусите на Тухачевски е било взето през есента на 1939 година: бил е завършен „освободителният поход“, били са направени равносметките и се е стигнало до еднозначни изводи: корпусите да се разформироват и точка!

Настоявам: изводите са били своевременни и правилни. Можело е да стигнат до тях и по-рано. И опитът от Испания няма нищо общо тук. Бил е налице по-зримият, по-пресен опит от Полша.

Между другото, Дмитрий Григориевич Павлов е изтълкувал много правилно и опита от Испания. В Испания съветските танкове Т-26, въоръжени с мощно 45-милиметрово оръдие, безпощадно са изтребвали германските танкове Pz-I и Pz-II. Павлов е съобразил, че в наближаващата война противникът може в своето развитие да стигне до нивото на съветските танкове и да създаде нещо подобно на съветските танкови оръдия. Изхождайки от това, Павлов е настоял да се създадат танкове с дизелови двигатели, с противоснарядно брониране и с такива оръдия, които биха могли да пробиват противоснарядното брониране на вражеските танкове, в случай че противникът също успее да създаде нещо подобно.

Резултатът от предвидливостта и настойчивостта на Павлов: през декември същата 1939 година на въоръжение в Червената армия са били взети КВ и Т-34. А германците така и нищо не научили от опита от Испания. Те така си и останали със старото. Германските мъдреци, разните Гудериановци и Манщаймовци, са виждали, че техните танкове горят като кибритени кутийки при среща с най-остарелия съветски танк Т-26, но така и не са схванали, че е дошло време да се създават танкове с противоснарядно брониране и на тях да се поставят мощни оръдия.