Виктор Суворов
Разгромът (56)

2

По рецептите на Тухачевски са били създадени само четири механизирани корпуса. Той е искал повече, но са се намерили умни и дръзки хора, които не са позволили това на „смелия новатор“.

Във всеки корпус на Тухачевски е имало три бригади (две танкови, една стрелково-картечна) и корпусни части: разузнавателен, огнехвъргачен и сапьорски батальон, зенитноартилерийски дивизион, рота за регулиране на движението, техническа база, авиационен отряд.

Всяка от двете танкови бригади в механизирания корпус е включвала три танкови, стрелково-картечен и сапьорски батальон, артилерийски дивизион и зенитно-картечна рота.

Стрелково-картечната бригада в механизирания корпус е включвала батальон от бронирани коли, три стрелково-картечни батальона, два артилерийски дивизиона, зенитно-картечна рота.

Освен това в корпуса и в бригадите е имало свързочни подразделения, подразделение за химическа защита, медицински, стопански, транспортни, ремонтни, административни и пр. подразделения.

Всичко в състава на всеки корпус е имало 560 танка, 215 бронирани коли, 410 мотоциклета, 60 оръдия, 12 самолета-разузнавачи, 207 камиона.

Още от първия момент на появяването на механизираните корпуси строевите командири са изпращали възражения и протести до различни инстанции: такъв корпус не е способен да воюва.

Всеки читател може сам да се убеди в това. За целта трябва да намери черен кожен каскет с червена звезда, да го нахлупи над челото си ида се опита да си представи, че е на мястото на клетника командир, който е извадил лошия късмет да командва корпус, създаден по рецептите на „познавача“ и „смелия новатор“.

Първи въпрос: как да управляваш това войнство? В корпуса има 560 танка, а общият брой на танковите батальони е шест. Колко се падат на батальон? Известен брой танкове не са в батальоните, а в управлението на корпуса и бригадите. Но това не променя картината. Батальоните пак се получават чудовищни по брой на танковете, затова са неуправляеми.

За сравнение: Никита Хрушчов в мемоарите си радостно съобщава, че по време на кръвопролитните боеве край Сталинград, не щеш ли, ги споходило щастието, Сталин подхвърлил помощ — два танкови корпуса по 100 танка във всеки!

Да помислим: в корпуса има 100 танка. На нали начело е генерал. Който разполага със съответния щаб. И с рота за управление. Освен това в състава на корпуса има три бригади. Начело на бригадите, които влизат в този корпус, стоят полковници. Които също имат щабове, средства за свръзка и управление, всички необходими подразделения за бойно обезпечение. А Тухачевски във всеки батальон има почти по сто танка. Та как може един командир на батальон да се справи с такава орда!

Бронираните коли в корпуса са 215, а са събрани в два батальона: разузнавателен батальон на корпуса и батальон бронирани коли на стрелково-картечната бригада. Въпросът е същият: колко се падат на батальон и как да се управлява този батальон?

И ако на командирите на батальони им е тежко, и на командирите на бригади не им е по-леко. Още древните римляни определено са установили, че на подчинение на който да е военачалник не може да има повече от пет основни бойни единици. За две хилядолетия римският опит е бил потвърден хилядократно във всички войни от всички армии. Но Тухачевски явно не е знаел това, което трябва да знае всеки ротен старшина. Във формированията на Тухачевски на подчинение на всеки командир на бригада е имало по шест огромни неуправляеми батальона и дивизиона, без да броим отделните роти.

„Ученията, проведени с механизираните корпуси, показаха, че по своя състав те са тромави и слабоподвижни. Поради слабите средства за свръзка, особено радиовръзка, командирът на корпуса не се справяше с управлението на подчинените му части. Корпусите се придвижваха бавно в настъпление и при въвеждане в пробив“ („ВИЖ“^[1], 1968, №8, с. 108).

Мощните танкови съединения са инструмент за провеждане на стремителни операции. Но подвижните съединения на Тухачевски са изгубили своето главно качество — подвижността.