Виктор Суворов
Разгромът (40)

5

След като убиват Сталин и разобличават неговите престъпления, съучастниците на Сталин продължават великото дело на Маркс, Ленин, Троцки, Сталин.

Фанатик на Световната революция и покоряването на целия свят е бил маршал Жуков. Преди него ядреното оръжие е било разглеждано като оръжие за принуда за мир, възпиране или възмездие. Цел на ядреното оръжие са били градове-заложници. Първият пример е Хирошима.

Настъплението, отбраната, пък и изобщо войната при това положение са губели смисъла си: каква полза от победи на фронта, щом противникът ще превърне в радиоактивен прах нашите градове?

Но ето че и в Съветския съюз се появява ядрено оръжие. И тогава на сцената излиза Жуков: нека враговете изпепелят нашите градове, ние въпреки това ще настъпваме! Ще използваме своето ядрено оръжие не само за възпиране на врага, не само за разрушаване на неговите градове и за изтребване на неговия народ, но и за решаване на най-сложната задача на настъпателната война — за пробиване на неговия фронт. Ще стоварим спецбоеприпаса върху неговата отбрана и веднага ще вкараме през пробива направо през епицентъра на взрива стотици танкове, хиляди автомобили, десетки хиляди наши войничета!

Невъзможно ли? Дори е много възможно! Вижте, аз ще ви покажа!

И показва. Организира учения през 1954 година. Изгражда вражеска отбрана. Слага в траншеите кучета, овце, овни, крави, коне. Стоварва по отбранителния район бомба. Радиоактивният облак запълзява бавно отвъд хоризонта, прахът ще уляга с часове. Има ли смисъл да се чака? Няма смисъл. Противникът може да затвори пробива. На война времето е най-скъпо от всичко. Напред, момчета! Под черния облак!

Великият стратег е превърнал в импотенти 40 хиляди млади здрави съветски мъже. В името на експеримента. Затова пък е доказал, че ядреното оръжие може да се използва на бойното поле за пробиване на отбрана. Получава му се дори много просто. Не е нужно да събираш стотици артилерийски батареи на едно място, не е нужно да превозваш десетки хиляди тонове боеприпаси. Така си разкриваме замисъла, с това се губи внезапността. За какво е всичко това, щом можем да го направим с една бомба. Тряс! И напред! В името на щастието по цялата земя!

След тези учения борците за народно щастие се окуражават: не всичко е загубено! И занапред ще откъсваме парчета от капитализма. Къде чрез заговор. Къде чрез подкуп. Ако трябва, и с освободителен поход!

И се започва… Алжир. Египет. Либия. Сирия. Конго. Индонезия…

Абе за какво ни е на нас Индонезия?

И след тях — какви ли не земи на изток, на запад, на юг. Само на север не сме тръгнали. Защото на север от Съветския съюз няма нищо. Севера обитават само късокраки мечоци.

Така се разгръщат жуковци-андроповци-горбачовци, така здраво подхващат усвояването на земите на юг, на изток и на запад, че блясъкът на Хитлеровия шедьовър помръква. Къде ти жалкото книжле „Майн Кампф“ ще се мери с Програмата на Комунистическата партия на Съветския съюз, приета от XXII конгрес на КПСС!

Това Адолфовото не е било размах. Не е било. Не е и мислил за планове и дела, огромни като нашите. Не е и мислил. Мечтаел ли е Адолф за земи на Куба? Ето, виждате ли! А нашите са мечтаели. И са превърнали приказката в реалност. Само Куба колко е струвала на нашия народ! Какви ресурси!

Заради социализма в Куба другарят Хрушчов е бил готов да превърне целия свят в уранов прашец. И за какво ни е била Куба? Национален интерес ли? В нашата страна в половината училища нужниците са навън. Потича момиче 7–8 зими през междучасията до такива нужници — после цял живот е безплодно. Национален интерес е да се направят вътрешни тоалетни в училищата. Та народът да не измира. А ние повече сме се грижили за победата на социализма във Венецуела. Че и Чили, ако може, да вържем за нашата каруца. Та щастието да е пълно.

„В подкрепа на националноосвободителното и комунистическото движение през 1950–1980 година «бухнахме» стотици милиарди долари без каквито и да било крайни позитивни резултати за нарастването на благосъстоянието на съветското население“ („Красная Звезда“, 11–17 март 2009).

Не сме забравяли и главните си врагове. Със средствата, нестигнали до съветските лечебници и училища, си е пълнила гушата Комунистическата партия на САЩ. И още много други, подобни на нея. След краха на комунизма бяха публикувани някои сметки: еди-колко си милиона долара на френските братя, еди-колко си на бразилските… Списъкът е дълъг-предълъг. А милионите са много, много. И тоя бандитизъм — всяка година. С десетилетия. И подписите под списъците са на другарите Андропов, Горбачов и на други другари.

Обяснете, мъдреци, как да свържем тая кьорсофра със социализма в една страна? Да си го бяхме строили в една страна, та целият свят да се къса от завист. Да, ама не. Раздавали сме съкровища наляво и надясно.

А който не е желаел социализъм, сме го газили с танкове. В нашия роден Новочеркаск са обливали в кръв демонстрации на работническата класа. И в Будапеща. И в Прага. И във Варшава. И в Берлин.

Щом е за социализъм в една страна, да бяха окървавявали една страна. Защо и Полша и Унгария?

Но в името на всеобщото щастие нашите вождове не са жалили нито тояги, нито моркови. Онези, дето все още не са ги газили с танкове, са ги примамвали със сладкиши. Ето пример. Веднъж в Британия миньорите вдигнали стачка и нашите съветски миньори им пратили братска помощ. Във валута. Милиони. В името на победата на трудовия народ. В името на гибелта на проклетия капитализъм.

Освен това съветските цивилни дипломати взели петима проверени другари от британските комунистически профсъюзи и ги завели в съветска почивна станция за работническата класа: полюбувайте се. Връщат се те буквално облещени. По всички канали на Би Би Си разказват възторжено как живее в Съветския съюз победилата работническа класа: разкошни плажове на Черно море, хем и чистички, абе през август няма никого по тях — само си почивай, събирай сили. Катери и яхти — на разположение. С екипажи. С жени. Всичко — безплатно. Апартаментите — само супер лукс, по пет стаи на човек. Лее се шампанско. И уиски да ти се доще — и уиски има в изобилие. Че и в повече. Лапачката — най-добрите ресторанти в Единбург и Бристол не са я и сънували… И танци до зори. С породисти женички. Пък цветя, цветя — море от цветя. А пък да можехте да видите как почиват децата на трудещите се в СССР! Как се грижат за тях. И лекари, и психолози, и медицински сестри, и лелки, и треньори, и екскурзоводи…

Ех, да можехме и ние в Британия да направим такъв живота на миньорите!

И другарите в Централния комитет на КПСС са се претрепвали от работа за славата на щастието за цялото човечество. През 1979 година секретарят на ЦК на КПСС другарят Б. Пономарьов се хвали публично, че през последните години в съветския обор сме прибрали допълнително Виетнам, Камбоджа, Лаос, Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Етиопия, Никарагуа, Южен Йемен.

За Афганистан забравя да спомене. Забравя, защото още не е дошъл редът на Афганистан. Едва след месец сме поели да освобождаваме родното Афганско.

И ето че академиците ни разказват, че Сталин се бил отказал от идеята за Световна революция. Само дето не привеждат доказателства.