Виктор Суворов
Разгромът (20)

5

Жуков е обявил, че червените командири са се вкопчвали в опита от Първата световна война, т.е. в окопите и траншеите. В дългогодишното губене на време на една позиция. В позиционните форми на борба.

Това е мерзка клевета срещу собствената му армия, срещу бойните му другари. Защото духът на маневрената война е господствал в Червената армия от първия ден на раждането й… Конната армия не може нито да се свърже с Първата световна война, нито да се впише в нея.

Конната армия — това е маневра. Това е блицкриг!

И защо опитът от Първата световна е трябвало да се поставя над опита от Гражданската война?

Какъв е бил Сталин през Първата световна война? Прекарал ли е един ден или един час в траншея? Е, именно. А в Гражданската война другарят Сталин е член на РВС^[1] на Републиката, член на РВС на Южния, Западния и Югозападния фронт. Сталин е заемал ръководни военни длъжности и в Царицин, и в Питер, настъпвал е към Лвов. Имало е сполуки, победи, имало е грешки, провали, катастрофи. С една дума: имало е опит. Е, кой опит е трябвало да помни Сталин: чуждия или своя собствен? Кой опит е бил по-близък на Сталин: от забравената Първа световна война, в която не е участвал, която е завършила с позорна капитулация на страната, или незабравимият опит от грандиозните победи и горчивите поражения, опитът от войната, която е завършила с победа над многобройните врагове, която го е изкачила до върховете на една небивала в историята еднолична и неограничена власт?

Три години съдбата е подхвърляла Сталин по фронтовете на Гражданската война. Той е съветвал и направлявал, разстрелвал е и е награждавал, изисквал е, доказвал е, карал се е не само с командващите фронтове, но и с Ленин, но и със Склянски, дори с Троцки. Е, кой опит да използва Сталин: от онази война, в която не е участвал, или опита от Гражданската война, в която е участвал?

Ето отношението на Сталин към Първата световна война: „Още по време на войната се разкри измяната на царския военен министър Сухомлинов, който се оказа свързан с германски шпиони. Сухомлинов е изпълнявал задачи, поставени му от германското разузнаване — да саботира снабдяването на фронта със снаряди, да не дава фронт на оръдията, да не дава пушки. Някои царски министри и генерали лично тихомълком са съдействали за успехите на германската армия: заедно с царицата, свързана с германците, те са издавали на германците военни тайни. Нищо чудно, че царската армия търпеше поражения и беше принудена да отстъпва“.

Това са редове от гениалното творение на другаря Сталин, което излиза на бял свят в момента на победния финал на Великото пречистване от 1937–1938 година и се превръща в свето писание за всеки болшевик. Заглавието на книгата е „История на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Кратък курс“ (М., ОГИЗ, 1938, 167–168). Крачка встрани от този каноничен текст се е смятала за бягство. Конвоят е стрелял без предупреждение.

Кой би се осмелил след Голямото кръвопускане дори да спомене с добра дума Първата световна война и да гъкне за необходимост да се придържаме към нейния опит, да изучаваме нейните уроци?