Виктор Суворов
Разгромът (193)

4

Разбира се, вие сте виждали нещо такова в холивудските филми, а може би и в живота: извършено е ужасно престъпление, в огромен апартамент е изпотрошена мебелировката, преобърнати са шкафове, на земята се търкалят полици и завеси, изпочупени са съдове, с ужасяващи петна кръв са оплескани стени, мебели, огледала. Престъплението не е разкрито. Престъпниците не са намерени. И ето, че полицията запечатва всички врати и окачва предупреждения: „Местопрестъпление! Входът забранен!“.

Когато виждам такова нещо на екрана, души ме ревност и завист: ей, живот си живеят хората! В дома им са отсекли ръцете и краката на човек, отрязали са му главата. Запечатали са жилището им…

А моята страна цялата е запечатана. И цялата й история.

Страната, в която се родих и израснах, се казваше Съюз на съветските социалистически републики. Тази страна е място на ужасно престъпление. Цялата страна е оплескана с ужасяващи кървави петна, историята на тази страна, както я определи класикът, е история на едно заболяване. А според мен историята на тази страна е не само история на заболяване, но и верига от ужасни неразкрити престъпления.

Може би трябва да говорим дори не за безкрайна верига от престъпления, а за едно грандиозно злодеяние. Мястото на извършеното злодеяние е запечатано. И някой е поставил многохилядна охрана от наемници в лицето на всевъзможни Ржешевски и Карпови, Исаеви и Квицински, Мартиросяновци и Чубаряновци, Прелини, Переслегини и разнообразни Сопрякови. Самите те не разследват престъпленията, но не пускат и други до местопрестъплението.

Полицията в холивудския филм не е способна да разкрие престъплението и да намери виновните. Трябва да се появи някой, който ще се добере до истината. Докато той не се е появил, местопрестъплението е под охрана. Охраната е поставена, за да не би някой случайно или нарочно да унищожи следите от престъплението и уликите.

А у нас охраната около местопрестъплението е поставена с цел да не бъдат допуснати до уликите онези, които биха могли да възстановят истинската картина на случилото се.

* * *

За да не наричат охранителите съучастници в престъпления и лъжесвидетели пред съда на историята, те се маскират като доценти и кандидати, като генерали и министри, като доктори и академици.