Виктор Суворов
Разгромът (180)

2

През 1991 година се навърши точно половин век от момента на германското нападение и списание „Родина“ (1991, №6-7, с. 90) задава въпрос на един от водещите историци на Съветския съюз, генерал-лейтенант Н. Г. Павленко: „По инициатива на Министерството на отбраната се пише поредният многотомник по история на Великата отечествена война. Вашето отношение към това начинание?“.

На това генералът отговаря, без да се замисля: „Абсолютно нереално начинание“.

Този отговор направо ме разби. Няколко дена не можах да дойда на себе си. В Москва има несметни стада военни историци, нагиздени с генералски мундири, окичени с държавни награди, удостоени с гръмки звания и титли. Това не са групи от експерти, а цели орди. На тяхно подчинение се намират грандиозни научни институти и просто титанично количество архивни материали. На тяхно разположение са бездънни бюджети. У нас никога не са се жалели средства за възпитанието на народните маси.

Учените мъже вече повече от половин век безуспешно прекрояват историята на войната. За съчиняването на тази история са били привлечени ръководители на Съветския съюз, включително до членове на Политбюро. На тази нива са се трудили хиляди генерали и адмирали, невероятно количество историци, но всички те не са успели нищо да съчинят и сега са стигнали до извода, че изобщо е невъзможно да се напише история на Великата отечествена война! В каквито и да било срокове. Начинанието било абсолютно нереално.

Но какво излиза тогава, граждани?

Излиза някаква глупост.

Задача за съобразителност: имало е война, жертви, участниците и свидетелите са стотици милиони, загубите и разрушенията са нечувани, документите са хиляди тонове, научните работници, които се занимават с изучаване на войната, са тучни стада, бюджетът е неограничен, времето за работа — 10, 20, 25, 50, 60… години. Но да се напише историята на тази война е невъзможно. По принцип.

Какво следва от това?

Ако греша, приемам възражения.

Но според мен от това следва, че войната, която учените другари без капчица успех се опитват да изобразят, просто никога не я е имало.

Война, разбира се, е имало. Но те съчиняват съвършено друга история, която няма нищо общо с тази война. Затова сериозните историци не могат нищо да направят. И няма да могат.