Виктор Суворов
Разгромът (17)

2

Пробивът на Брусилов е можел да доведе до победен край на войната, но Руската империя вече е била прогнила. Половин година след този бляскав успех монархията рухва. Без каквото и да било външно въздействие. Русия затъва в хаоса и скоро отпада от световната война. Отпада не защото силите са й малко, а защото е прогнила главата. Знае се откъде започва гниенето…

В съответствие с мечтите, плановете и замислите на Ленин войната от империалистическа се превръща в гражданска.

По своя пространствен размах, брой жертви и разрушения, по начини на водене Гражданската война в Русия рязко се отличава от Първата световна война. За страните в Централна Европа Първата световна война е била ужасяващо бедствие. Във всички страни, включително Русия, са загинали цели 10 милиона души.

Но Гражданската война в Русия засенчва всичко това и го отмества на заден план. След Гражданската война народите на Русия си спомнят за Първата световна война като за прекрасно спокойно време, когато всичко е било просто чудесно. Поизбили са ги през войната, но това са били незначителни, почти нулеви жертви. Ако 10 милиона се разделят на всичките воюващи страни, не е ясно дали има причина тази война изобщо да се припомня?

Гражданските войни се отличават с крайна жестокост. В обикновените войни страните, когато им омръзне да воюват, имат възможност да се разотидат по своите земи. А в гражданската война няма начин противниците да се разотидат. Земята е една за всички. Така че, за да победи една сила, трябва да се изтребят или да се изхвърлят от страната всички други сили. В хода на Гражданската война в Русия е било разрушено и унищожено всичко, което е можело да се унищожи — от заводи и мостове до семейство, училище и държавна власт.

Но ако разглеждаме Гражданската война в Русия не като опит за национално самоубийство, а от гледна точка на военната наука, ние неизбежно стигаме до извода: по своите форми тя е била гигантска крачка напред.

Става така, че през ноември 1918 година всички (освен Русия) воюващи страни така и са приключили войната в позиционна задънена улица. Фактически на същите рубежи, на които армиите са се били окопали през есента на 1914 година. От опита на Първата световна война е следвал на пръв поглед един-единствен и неоспорим извод: следващата война също ще бъде позиционна, невъзможно е да се пробие съвременната отбрана. Генералите от Първата световна война решават: трябва да се готвят за нова позиционна война, статична, траншейна. Опитът е отнесен не към правилата, а към изключенията, и забравен.

В редица европейски страни, например във Франция, опитът от Първата световна война е признат за единствено верния. От този опит е направен изводът, че „отбраната е по-силна от настъплението“. Цялата подготовка на страната за бъдеща война е сведена до максимално възможно усилване на позиционната отбрана по продължение на границите.

Ала нищо подобно не е имало по просторите на разпадналата се Руска империя. Никой не е признавал опита от Първата световна война и не го е канонизирал. Просто защото като следствие от Първата световна война за Русия е произтекла крайно жестоката Гражданска война, която по своя характер и размах изобщо не е приличала на Първата световна.

И ако трябва да говорим за привързаността на червените командири към стария опит, трябва да говорим за опита от Гражданската война и в никакъв случай за опита от Първата световна.