Виктор Суворов
Разгромът (160)

2

Говори Лазар Лазарев: „Имперските апетити на Сталин са били ненаситни. За него не са съществували забранени средства, нравствени и политически ограничения. Той е бил готов да прибере всичко, което не е било добре защитено. Сталинската военна доктрина по своята вътрешна същност е била настъпателна, агресивна. Всичко това днес е общоизвестно (…). Нито един от аргументите на В. Суворов, искам да подчертая — нито един — не е потвърден с факти, а всеки е опроверган“ („Новая газета“, 29 октомври 1993).

Това е образец за логиката на сериозния историк. Ако Лазар Лазарев каже, че военната доктрина на Сталин е била агресивна, това е общоизвестен факт. Но ако аз казвам същото, това е подла фалшификация.

А ето и уводната статия на „Красная Звезда“ от 20 март 1996 година: „Като се крие край Темза от родното си правосъдие, Резун е натрупал и попълва богатата си колекция от доказателства, че Червената армия се е готвела за настъпателна война, за война на противникова територия. Но никой никога и не е отричал това. Тази «тайна» са разкривали дори песните от онова време преди буря“.

Чудесно. Но щом всичко, за което пиша аз, е отдавна известна истина, защо трябва да ме преследват?

Във всяка разгромна статия намирам здравата мисъл: ние и без тебе знаехме това! И тутакси: всичко това го е измислил Гьобелс? И британското разузнаване!

Говори полковник Виталий Иванович Мороз: „Че Съветският съюз, нашата армия се готвеха за настъпателна война — това е аксиома. Нали именно върху това спекулира в своите книги Резун-Суворов. (…) Ние се готвехме да настъпваме, да громим агресора на негова територия, и то без да се пролива много кръв, изграждахме в съответствие с това виждане за бъдещата война целия процес на обучение и възпитание на войските, а действителността се получи съвсем друга“ („Красная Звезда“, 28 март 2000).

Червената армия се готвела за настъпление, но действителността се получила съвсем друга. Червената армия била принудена да се отбранява, но тя не била и мислила за отбрана. Ако такива откровения са вписани в официалната история, в маршалските мемоари или в издадената от Министерството на отбраната книга за юношеството, значи това е аксиома и отдавна известен на всички факт. Но повторя ли същото аз, веднага обявяват, че това са само мръсни спекулации на Джеймс Бонд и гнусни измислици на Гьобелс.

Пръв за Гьобелс си спомни пак същият съветник на президента на Русия, генерал-полковник Д. Волкогонов. И веднага решително заяви, че „Ледоразбивачът“ не съдържа нищо ново: „Не е нито тайна, нито откритие на В. Суворов, че системата, възникнала след октомври 1917 година, си е поставяла за стратегическа цел осъществяването на световна пролетарска революция… ЦК на РКП с помощта на Коминтерна е разпращала по целия свят огромни суми за създаване на комунистически партии и иницииране на революционни прояви. Сега това е документално потвърдено… Мисленето на съветските лидери до неотдавна оставаше коминтерновско… Сталин, сигурен съм в това, постоянно е мислел не само за заплахата от Запада, но е премислял и свои настъпателни варианти“ („Известия“, 16 януари 1993).

По-просто казано, всичко, за което пиша аз, не е измислица, а овехтели вече истини, известни както на Волкогонов, така и на всички умни хора. И генералът със закъсняла храброст просто и ясно говори за Сталиновите планове за прегазване на Европа.

Браво, генерале!

Но от изявлението на генерала неумолимо следва, че и Гьобелс не е лъгал и не е откривал нищо ново. Гьобелс е изрекъл нещо очевидно и разбиращо се от само себе си. Той е казал онова, което в нашата страна са знаели всички, включително въпросните генерали, академици, президенти със своите премъдри съветници, пионери и пенсионери. Излиза, че Гьобелс не е лъгал, а само е казал на света нещо, което е било и без това известно.

Аз не мога и не мога да съвместя едното с другото:

— или да признаем, че няма никакви всеизвестни факти, а има идеологически диверсии на вражески разузнавания и Гьобелсови лъжи;

— или да признаем, че има всеизвестни неоспорими факти, но защо тогава трябва да свързваме неоспоримите факти с Гьобелс и Джеймс Бонд, да ги нагаждаме към тях?