Виктор Суворов
Разгромът (143)

4

Генерал-полковник Ю. Горков е обявил, че плановете на войната, плановете за отбраната на великата държава са се състояли в защита на границата, т.е. в заделянето от състава на дивизиите, корпусите и армиите на Първия стратегически ешелон на челни батальони в помощ на граничарите.

Ако целият стратегически план се е състоял именно в това, резонно е да зададем въпроса: а защо пълководецът Горков още не е разжалван в редник?

Ако той наистина смята, че планът за отбрана на държавата е можело да се сведе до план за заделяне на челни батальони за подсилване на граничните застави, значи няма какво да се перчи с лампазите на панталоните си.

Ако пък Горков разбира, че стратегическият план на една война не може да се свежда до защита на границата, но публично плещи пред целия свят такива глупости и позори с нафуканото си невежество висшия команден състав на руската армия, значи изобщо няма какво да прави в генералските редици.

Но дори да се съгласим с премъдрия стратег Горков и неговите изявления, че целият план за отбрана на държавата се е свеждал до план за защита на държавната граница със силите на челни батальони от състава на дивизиите на Първия стратегически ешелон, нека му зададем въпроса: а къде са плановете за използване на седемте армии от Втория стратегически ешелон?

По продължение на старата граница е лежала верига от незаети от никого укрепени райони и точно на тази линия без каквито и да било планове са се мотаели седем армии.

Не е било нужно да си Велик стратег, за да издадеш прости и ясни заповеди още преди войната. Ние говорихме за 186-а стрелкова дивизия от 62-и стрелкови корпус при 22-а армия, която тайно се е придвижвала към западните граници от Уралския военен окръг. Върху примера на тази армия нека разгледаме възможните варианти на бойна задача за армията, корпусите и дивизиите, които са влизали в нейния състав.

Трудно ли е било на Великия стратег още преди началото на войната да драсне нещо като:

„До командарма на 22-а генерал-лейтенант Ершаков.

Със силите на един корпус заемете Себежкия УР, със силите на друг — Полоцкия УР. Подгответе отбрана. Защитавайте до смърт. Ни крачка назад. Жуков“.

Върху примера пак на 22-а армия нека видим какво би станало по-нататък при това положение. След като е получел заповед от Жуков за отбрана по линията на старата държавна граница, командващият 22-а армия генерал-лейтенант Ершаков е щял да може бързо да издаде заповеди до командирите на корпуси. Нещо като:

„Командирът на 51-и стрелкови корпус комбриг Поветкин със силите на две стрелкови дивизии и два корпусни артилерийски полка да заеме Полоцкия УР, да подготви отбрана. Една стрелкова дивизия да се задели като резерв на армията. Командирът на 62-и стрелкови корпус комбриг Картанов със силите на две дивизии и два корпусни артилерийски полка да заеме Себежкия УР. С една стрелкова дивизия да се заеме отбрана там, където се срещат двата УР. Командарм на 22-а Ершаков“.

Между другото за комбризите. На онези, които не са чели „Ледоразбивачът“, препоръчвам главата „За комбризите и комдивите^[1]“. В 22-а армия е имало два корпуса. И двата са били командвани от комбризи, макар че са им били подчинени дивизионни командири със звание генерал-майор.