Виктор Суворов
Разгромът (131)

7

Между другото, при Жуков в КОВО ситуацията е била дори по-лоша, отколкото при Павлов в ЗапОВО. Генерал-лейтенант А. В. Владимирски е бил подполковник, заместник-началник на оперативния отдел при щаба на 5-а армия на КОВО: „Главната (дълговременна) отбранителна ивица на Владимир-Волинския и Струмиловския УР се създаваше на 1–3 км от границата, а на отделни участъци се долепяше до нея“ („На Киевском направлении“. М., Воениздат, 1989, с. 40).

Жуков разказва, че главните сили на Червената армия са били съсредоточени в Киевския специален военен окръг, защото именно тук се очаквал главният удар на германците. Да погледнем картата и да се съгласим: ако Хитлеровите фелдмаршали са подготвяли главния удар не срещу Белорусия, а срещу Украйна, значи това е между Ковел и Перемишъл. На север е Полесието, на юг — Карпатите.

Следователно първият, главният, най-страшният удар е трябвало да бъде по 5-а и 6-а армия на КОВО.

5-а армия е на по-опасно направление. Нахлуването на германските танкове през недостроените укрепени райони и бойните редици на дивизиите и корпусите на 5-а армия би разкрило широк спектър от възможности.

Това е най-прекият и най-кратък път към Киев.

А е можело в района на Житомир да обърнат на юг и да ударят в тил всичките четири армии на КОВО.

Можело е да препуснат покрай Днепър към Днепропетровск и Запорожието, а там е била най-мощната стоманолеярна база на Съветския съюз и производството на почти всичкия съветски алуминий, без който не може да има нито самолети, нито танкови двигатели.

Можело е съвсем безпрепятствено от Житомир да поемат към Одеса или към Крим, където е имало слабо защитени откъм суша бази на Черноморския флот.

Или като форсират Днепър, да нахлуят в Донбас, после да продължат към Ростов, Грозни и Сталинград.

Ако Жуков е очаквал главния удар да бъде по Украйна, той е трябвало незабавно да прекрати строителството на железобетонните канари на два-три, че и на един километър от границата! Та нали противникът вижда всеки участък от строителството, всяка отделна огнева точка, знае направлението на стрелбата от всяка амбразура. Противникът в мирно време ще направи най-точни изчисления и в първия момент на войната ще разгроми ДОТ-овете без никакво бавене. Дори няма да е нужно да ги разрушава — с минохвъргачен огън би могъл да разпъди всички, които се опитват да заемат опорни пунктове според бойното разписание.

На някои места между границата и ивицата дълговременни огневи съоръжения не е имало и километър. Ивицата, както свидетелства генерал-лейтенант Владимирски и както всеки може да се убеди лично, ако отиде по онези места, просто е била долепена до границата. Тук и минохвъргачки е нямало да са нужни. Тук биха били достатъчни и винтовки модел 1898 година.

Ето какво е странно.

Ако командващият войските на Киевския специален военен окръг армейски генерал Жуков е смятал, че именно тук ще бъде нанесен главният удар, той е трябвало преди всичко да постави въпроса как се подготвя отбраната на направлението, което е било определено като главно и най-опасно.

Вместо това обаче мъдрият командващ КОВО е упрекнал съседа си: укрепените ти райони са на лошо място! Макар че е смятал направлението на Павлов за второстепенно. И едва в отговор на репликата на Павлов Жуков си е спомнил, че и при него в КОВО не всичко е наред. Но след като се е съгласил, не е предприел нищо. Най-важното за Жуков е: той нали не е виновен.

Представете си, че получавате недостроена къща, в която предшественикът ви е завинтил полилеите за пода, а килимите е прикрепил с пирончета към тавана.

Нима няма да промените нищо? Нима и вие ще продължите да завинтвате полилеите за пода и ще се оправдавате: ами аз не съм им избирал местата…