Виктор Суворов
Разгромът (120)

3

След сключването на братския съюз с Хитлер и установяването на обща граница с Германия на старата държавна граница от укрепените райони са били изведени не само постоянните гарнизони, но и полевите войски.

На 15 ноември 1939 година наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз К. Е. Ворошилов, е представил в Политбюро на ЦК на ВКП(б) на другаря Сталин и в Съвета на народните комисари на другаря Молотов доклад за основите на развитието на Червената армия.

Точка 6 на този документ се отнася за войските на укрепените райони. Наркомът предлага: „Специалните управления на укрепените райони и войсковите части за 1940 година остават само за Далечния изток, Карелския укрепен район на ЛВО^[1] и укрепените райони на Днестър, а останалите се съкращават“ („Главный военный совет РККА. 13 марта 1938 г. — 20 июня 1941 г. Документы и материалы“. М., РОССПЭН, 2004, с. 446).

Това е същият документ, въз основа на който „Линията Сталин“ е прекратила завинаги съществуването си. В съответствие с предложението на наркома числеността на гарнизоните на УР в мирно време се съкращавал от 74 хиляди бойци на 48 хиляди. Запазвали се само 14 управления на УР, един в Карелия, 13 — в Далечния изток.

На границата с Румъния по Днестър са били запазени укрепените райони, но са били разформировани техните управления, от тях частично били изведени части на УР.

На териториите, които са можели да станат арена на германско нападение, укрепените райони били ликвидирани напълно.

Странно: Сталин, казват, се страхувал от война, опитвал се да я отложи и да се възползва от краткия отдих, за да укрепи отбраната. Но ето ви илюстрацията към това твърдение. На границата с Корея и Манджурия укрепените райони се запазват и се усилват. На границата с Финландия — също. На границата с Румъния се запазват, макар и в съкратен вид.

А от областите, които граничат с Германия, се премахват!

През есента на 1939 година наркомът по отбраната дори не е имал никакви предложения за инженерното оборудване на бъдещите отбранителни рубежи на западната граница. Всичко съществуващо се изоставя. И точка.

Другарят Сталин, другарят Молотов и другите другари не са възразили. Но ако те са се страхували от Хитлер, заради тези вредителски предложения е трябвало веднага да вържат Ворошилов и да го изпратят в лудница или в килия за инквизиции.

Но не са го изпратили. Благосклонно са го изслушали и са утвърдили плана. Дори не лишили Ворошилов от титлата му. Макар да е било ясно, че тук проличавало явно несъответствие: какъв е този нарком по отбраната, който не се грижи за отбраната, не я укрепва, а вече изградената отбрана унищожава?