Виктор Суворов
Разгромът (115)

5

Да се върнем към разказа на свидетеля.

„Цялата гара на Великие Луки се оказа претъпкана с военни влакове. Ешелони с хора, с военна техника: оръдия, танкове, камиони, влакове с пломбирани товарни вагони, свръхдълги композиции от цистерни с гориво — едни пристигаха, други тръгваха на много кратки интервали. Ние чакахме реда си.

Тук, във Великие Луки, дойде краят на нашето безгрижно настроение. Сега вече не просто предчувствахме — виждахме с очите си, че се готви нещо сериозно и на нас ни предстои да участваме в него.

Беше сутринта на 20 юни. Но на нас ни бяха нужни още денонощие и половина, за да стигнем до старата западна граница, макар че до нея не беше толкова далече…

Вечерта на 21-и пристигнахме на някаква гара… По вагоните предадоха команда:

— Подготви се за разтоварване!

В далечината се мержелееше сграда, на която пишеше ИДРИЦА…

Беше около 10 часът вечерта, когато изкомандваха общо строяване и ни съобщиха, че тръгваме към складовете да се преекипираме и довъоръжим. Складовете се оказаха съвсем близо и учудващо бързо — повзводно — на всички ни раздадоха чисто нови комплекти екипировка, включително и долно бельо, и — най-важното — опротивелите ни обуща с партенки също бяха заменени с ботуши…

Подмениха ни и лекото стрелково оръжие. Вместо старите раздрънкани винтовки, които си бяхме донесли, ни дадоха новички, както и леки картечници…

Но най-много ни учуди това, че ни раздадоха боеприпаси. И това беше не само учудващо, но и неприятно, тъй като след не повече от час тръгнахме и боеприпасите значително увеличаваха теглото на преносимите товари. Беше наредено да съобщим на личния състав, че боеприпасите са ни раздадени, защото маневрите ще се провеждат в района на държавната граница, а всяка воинска част, намираща се в района на границата, трябва да бъде снабдена с боеприпаси.

Малко след полунощ под бледото юнско небе ние поехме в колона на север от Идрица…“ (с. 28–30).

И ето че настъпило утрото.

„По пътя от тичащите покрай нас непознати офицери аз чух думата ВОЙНА!“.