Виктор Суворов
Денят „М“ (66)

3

Процесът на създаване на новите дивизии започнал не плавно, а експлозивно. Само през септември 1939 година номерата на пехотните дивизии скочили от 100 на 186. Едно необходимо уточнение: поредицата на номерата от 101 до 186 не била непрекъсната, понякога се срещали празнини. Но през юни 1940 година Хитлер навлязъл във франция, безгрижно обръщайки гръб на Сталин, а Сталин дал заповед за формирането на нова вълна пехотни дивизии. И всички празнини в номерацията били запълнени.

Още една вълна на разгръщане на пехотни дивизии преминала през февруари-март 1941 година, когато номерата прескочили цифрата 200 и се втурнали нагоре. Нека видим как се е създавала 200 пехотна. Да започнем от командира й. Казвал се Иван Илич Людников. Роден през 1902 година. Завършил пехотно училище, командвал взвод, рота, бил началник-щаб на батальон. Издигнал се по времето на голямата чистка. През 1938 година завършил академията „Фрунзе“ и бил изпратен в Генералния щаб. На 19 август 1939-а е издадена заповед да се създадат много нови военни училища, включително и пехотното училище в Житомир, за началник на което бил назначен Людников. На 22 февруари 1941 година Наркомът на отбраната издава поверителна заповед за предсрочно производство на курсантите от военните училища. Производството ще бъде извършено и в отсъствието на началниците, а началниците се назначават за командири на новосформираните дивизии. Началникът на Житомирското пехотно училище полковник Людников на 10 март 1941 година получава заповед да се яви в щаба на Киевския военен окръг и началник-щабът на окръга генерал-лейтенант М. А. Пуркаев му прочита заповедта за неговото назначаване за командир на 200 пд, която му се заповядва да формира. „Разбрах, че наближават големи събития, и побързах да отида в организационно-мобилизационния отдел“ (И. И. Людников. Сквозь грозы, с. 23).

„В мобилизационния отдел на щаба на окръга ми казаха:

— Вашата дивизия е ей там, в ъгъла, вземете си я. Вдигам от пода запечатаната с червен восък торба с етикет «200 пд. Пощенска кутия 1508». Торбата ми се стори лека. Някой дори се пошегува:

— Не е царска корона…

Срокът за формиране на дивизията беше сгъстен“ (И. И. Людников. Дорога длиною в жизнь, с. 3).

38-годишният полковник след четири години ще стане генерал-полковник. Той напълно се справил с поставената му задача през 1941 година, както се справял с всички задачи през войната. Започвайки от нулата, от една полупразна торба, Людников формирал дивизия, провел бойната сглобка на подразделенията, частите, щабовете и тиловите органи и до началото на юни 200 пехотна дивизия „бе комплектувана с личен състав според военновременния щат и беше напълно въоръжена“ („ВИЖ“. 1966, кн. 9, с. 66–67). Това значи, че в 200 пд е имало 14 438 войници и офицери, стотици оръдия и минохвъргачки, 558 автомобила, танкове, бронирани коли и т.н., и т.н.

Всеки, който е изучавал историята на мобилизацията, се е смайвал от точността и синхронизираността на процеса на подготовка на Червената армия за нападение. В началото на август 1939 година основните сили се хвърлят за подготовката на офицерски кадри, след това за предсрочно производство, за формиране на втората и третата вълна на резервните дивизии, за прехвърляне на войски от Далечния изток, от Задбайкалието, от Средна Азия, от Кавказ и Задкавказието. В този поток влизал и 31-ви пехотен корпус, прехвърлян от Далечния изток, в състава на който трябвало да влезе 200 пехотна. И ечи съобщението на ТАСС от 8 май 1941-ва, че не прехвърляме никакви войски от Далечния изток. А те пристигат, сред тях е 31-ви стрелкови корпус. 200 пехотна на полковник Людников влиза в неговия състав, провежда последните учения и накрая идва съобщението на ТАСС от 13 юни. И ето че дивизията била вдигната по бойна тревога, получила заповед на няколко нощни прехода, маскирайки се в горите по дневно време, да извърши марш до крайграничния град Ковел… „Да изпрати дивизията излезе цялото население на военното градче. Най-пламенните ни уверения, че сме тръгнали на учение, не можеха да утешат нашите майки и жени. Предчувствието им за скорошна беда не беше ги излъгало.

Когато целувах жена си и синчетата си, аз почти не се съмнявах, че тръгвам на война“ (пак там, с. 4). А след това дошло внезапното нападение…

Винаги ме е смайвало това разминаване: милиони хора знаели, че тръгват на война, и жените им знаели, и майките и бащите им, и децата им знаели, но германското нападение никой не очаквал. Тъкмо то се сторило внезапно на всички.

Генерал-полковник И. И. Людников е свестен командир. През 1945 година той ще демонстрира най-висока класа при разгромяването на японските дивизии, които не очаквали нападение. Но как да напаснем фактите: през март 1941 година Людников го викват в мобилизационния отдел на щаба на граничен окръг и му заповядват да формира дивизия с номер, двойно по-голям от най-големия; той формира дивизията „според военновременния щат“ със съзнанието, че „наближават големи събития“; когато 200 дивизия тръгнала към границата, Людников и всички около него разбират, че тръгват на война; и независимо от всичко това никой не очаквал германското нападение, то за всички било внезапно…

А всичко е много просто: всички знаели, че война ще има, всички очаквали войната, но… без германското нападение. За загадъчното предчувствие за война, което изпитвали десетки милиони съветски хора, има смисъл да поговорим отделно. А сега да се върнем към нашите дивизии. По-точно казано, към дивизиите, корпусите, армиите и фронтовете. Щом се създават десетки (и стотици) дивизии, те трябва да бъдат управлявани. Някои дивизии оставали самостоятелни, тоест пряко се подчинявали на щабовете на армиите или военните окръзи, но в повечето случаи две — три-четири дивизии образували пехотен корпус. Ето защо заедно с количеството на дивизиите растяло и количеството на пехотните корпуси. До лятото на 1939 година в Червената армия имало 25 пехотни корпуса, през есента броят им се удвоил. Номерата на пехотните корпуси запълзели нагоре и бързо прескочили цифрата 50, а после и 60.

Но и корпусите трябва да, бъдат управлявани. И затова през септември 1939 година се пръкнали много нови армии.