Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide(2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. —Добавяне

Глава 13
За 186-а стрелкова дивизия

Тази война ще предизвика, както твърдо вярваме, пролетарска революция.

Л. Троцки

„Бюллетень оппозиции“, август-септември 1939 г.

1

През гражданската война Червената армия растяла. Едни дивизии загивали, създавали се други, общата бройка се увеличавала. Върха на своята мощ Червената армия достигнала към началото на 1920 година: 64 пехотни и 14 кавалерийски дивизии (Маршал на Съветския съюз В. Д. Соколовски. Военная стратегия, с. 163).

След гражданската война Червената армия била рязко съкратена, но броят на пехотните дивизии не намалял, а пораснал. Това не е чудо, просто войниците били пуснати да се приберат в родните си места, а дивизиите се превърнали в териториални: щабове и командири има, а войници няма. Териториалната дивизия е своеобразна арматура, която в случай на учения, стихийни бедствия или война трябва да бъде запълнена с войници, като се свикат запасняците под знамената. Създаването на нови дивизии без войници не предполагало големи разходи и не откъсвало орачите от земята.

През 1923 година била сформирана пехотна дивизия с номер 100. По онова време пехотните дивизии (без войници) наистина били някъде около сто, но все пак не е имало чак сто, така че даването на такъв голям номер представлявало изсипване и своеобразна самохвалковщина: я колко много дивизии имаме…

100-тната пехотна дивизия с номера си един вид подчертавала горната граница: и в мирно, и във военно време (както бил показал опитът от гражданската война) толкова пехотни дивизии били достатъчни. Освен с пехотните дивизии Червената армия разполагала и с кавалерийски дивизии, които имали своя собствена система за номериране.

За 100-тна пехотна дивизия, както и за 1-ва Пролетарска пехотна дивизия, се полагали най-големи грижи: с тези номера един вид била очертана цялата Червена армия. Ясно личи стремежът на висшето командване да покаже, че в Червената армия навсякъде — от 1-ва до 100-тна — е въведен революционен ред. И макар че не било възможно да се установи железен ред навсякъде, то поне в 1-ва и 100-тна дивизия той съществувал. Съвсем не е случайно, че през войната 100-тна пехотна дивизия най-първа била удостоена с гвардейско звание и започнала да се нарича 1-ва гвардейска пехотна. А 1-ва Пролетарска преди започването на войната била превърната в мотопехотна и през войната станала 1-ва гвардейска мотопехотна дивизия.

През 20-те и 30-те години броят на пехотните дивизии в Червената армия ту леко намалявал, ту се увеличавал. В системата от номера на дивизиите ту възниквали, ту се запълвали празнини, но 100-тна пехотна дивизия си оставала, тъй да се каже, горната граница на Червената армия. Дивизия с по-висок номер в Червената армия нямало.

От началото на 30-те години Червената армия започнала неусетно, а после все по-бързо да „натрупва мускулна маса“. Териториалните дивизии без войници малко по малко се превръщали в кадрови дивизии с войници. Процесът протичал все по-бързо. Към края на 1937 година поне половината пехотни дивизии били превърнати от териториални в кадрови, а до края на 1938 година всички дивизии станали кадрови. И станало така, че в началото на август 1939 година Червената армия разполагала с 96 пехотни и една мотопехотна дивизия. Всичките били не териториални, а кадрови пехотни дивизии. 96 кадрови пехотни дивизии това е повече, отколкото във връхната точка на гражданската война, когато режимът се борел за оцеляването си.