Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День „М“, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Денят „М“
Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 19
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-18-7
История
- —Добавяне
Глава 12
Инкубаторът
Централна Русия е огнището на световната революция.
1
На 25 януари 1931 година IX конгрес на комсомола провъзгласил крилатия девиз „Комсомолецът — на самолет!“ Но да не си помислите, че някой го е подшушнал на комсомолския конгрес. Съвсем не. Представителите на младото племе сами намислили да се учат да летят с безмоторници и самолети. Това били славни времена, в страната свирепствал гладът, организиран от другаря Сталин и от други другари, в страната, способна да изхрани и себе си, и половината свят, процъфтявали човекоядството и трупоядството. През онези трудни, но героични времена се намерили средства за откриването на десетки нови аероклубове със стотици учебни самолети, намерили се средства за инструктори и механици, намерили се валутни запаси за парашутна коприна и сложни прибори. И работата закипяла, ентусиастите комсомолци овладявали през свободното си време в аероклубовете на доброволното дружество Осоавиахим[1] авиационни (и не само авиационни) професии. Подготовката на летците започвала от безмоторниците, овладелите безмоторника се прехвърляли на самолет, а най-добрите випускници на аероклубовете по препоръка на комсомола отивали в учебните заведения на Военновъздушните сили, имайки вече и теоретични знания, и летателен стаж.
Но летците не достигали. Осоавиахим увеличавал темповете на производството, а комсомолът изпращал в авиационните клубове нови и нови хиляди млади ентусиасти. Страната била обзета от авиационно-безмоторна психоза, която вилнеела успоредно с парашутната психоза, допълвайки я и подсилвайки я. На 22 февруари 1935 година вестник „На страже“ публикувал рапорт, адресиран до Сталин: 138 416 души умеят да летят с безмоторници. Комунистическата партия и лично другарят Сталин изразили задоволството си от постиженията на Осоавиахим, но били изказани пожелания в насока, че не би било зле вече да се премине и към масова подготовка на планеристи. Намекът бил схванат. Една година за предварителна работа и на 31 март 1936 година ЦК на комсомола и ЦС на Осоавиахим приемат постановлението „За масов безмоторен спорт“. Смайващо постановление. Всеки желаещ може да го прочете във вестник „На страже“ от 16 април 1936 година. Подготовката на планеристи в нашата страна станала наистина масова. Но планеристът е само изходен материал, от който се подготвят летци. На 9 декември 1936 година „Комсомольская правда“ публикува призив да бъдат подготвени 150 000 летци и съответното количество технически персонал.
Това, естествено, е съвпадение, но чисто съветско: през 1936 година Сталин дал тайната заповед за разработването на самолета „Иванов“, който евентуално би могъл да се произведе в серия от 100 000–150 000, и през същата 1936 година младото племе решава да подготви 150 000 пилоти.