Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День „М“, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Денят „М“
Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 19
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-18-7
История
- —Добавяне
2
Един самолет с относително ниски летателни качества може да е ужасно оръжие. Да погледнем Хитлер. Той също си имал свой собствен крилат чакал Ю-87. Това е едномоторен самолет, който прилича повече на изтребител, отколкото на бомбардировач. Екипаж от двама души. Отбранителното му въоръжение е слабо — една картечница за защита на задната полусфера. Бомбената му натовареност е под един тон. Ю-87 бил батко на Накадзима Б-5Н и „Иванов“ и затова летателните му характеристики са по-ниски. Той спадал към поколението самолети, които още не прибирали колесника си по време на полет. НО!
Но групи от по десетина Ю-87 нанасяли внезапен удар по заспалите летища и с този удар си разчиствали небето. След първия удар по летищата те летели над територията на противника съвсем спокойно и не им трябвали рекордни скорости: няма от кого да бягат, няма кой да ги гони. Ю-87 господствали в небето на Полша, Норвегия и Франция… Но в Британия те се натъкнали на отпор. Невъзможно било да се сринат британските летища с внезапен удар — не съществували условия за нанасяне на внезапен удар. След участие в няколко рейда загубите на Ю-87 станали толкова големи, че била издадена заповед да не се прилагат над Британските острови. През пролетта на 1941-ва Югославия и Гърция. Ю-87 нанасят внезапен удар и пак стават късметлии и любимци. През май — ударът по Крит. Тук има британски войски, но ударът се получил внезапен и Ю-87 отново стават символ на блицкрига, на успеха и победата. През юни — внезапният удар по съветските летища. Една прекрасна слънчева сутрин германската авиация си осигурила чисто небе и могат да се прилагат самолети от всякакви типове няма от кого да се плашиш. Съветските генерали си признават, че са преценявали Ю-87 като остарял, а той направил големи бели. Господството на Ю-87 траяло до момента, когато съветската авиация заякнала. През втория период от войната Ю-87 на съветско-германския фронт се прилагали все по-рядко, докато не изчезнали съвсем. „По време на Източната кампания загубата на превъзходството във въздуха много скоро постави под въпрос целесъобразността на прилагането на сравнително нискоскоростните и неповратливи пикиращи бомбардировачи Ю-87“ (Эйке Миддельдорф. Тактика в русской кампании, с. 225).
„Иванов“ се създавал по-късно от Ю-87. Затова характеристиките на „Иванов“ били по-високи и конструктивно двата самолета доста се различавали. Но по дух и замисъл, по начините за прилагане и по възлаганата им роля Ю-87 и „Иванов“ са близнаци. А със самолета Накадзима Б-5Н „Иванов“ е роден брат не само по замисъл и по дух, а и по основните си характеристики.
Самолет със сравнително ниска скорост може да бъде опасен поради това, че за честен дуел се иска дълга шпага, а да се убие заспал човек може и без дълга шпага — достатъчен е къс нож. Самолетите за внезапен удар не се нуждаели от рекордни характеристики. Сталиновата логика е проста и разбираема: ако с внезапен удар съсипем летищата на противника и по този начин очистим небето от неговите самолети, ще ни е нужен самолет прост и масов с мощно въоръжение, главното му предназначение е да подкрепя нашите настъпващи танкови лавини и въздушните десанти, въздушният терор над беззащитни територии. Тъкмо такъв самолет бил поръчал Сталин на своите конструктори.
От момента на появата на авиацията неотклонно расте ролята й във войната изобщо и по-специално — в операциите на сухопътните войски. В края на века по време на войната в Персийския залив авиацията изпълни 80 процента от огневите задачи. Тази тенденция Йосиф Сталин ясно бил разбрал още през трийсетте години.