Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День „М“, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Денят „М“
Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 19
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-18-7
История
- —Добавяне
6
И сега му е времето да напомним, че през войната Съветският съюз използвал едва 15% от предвоенните мощности на Наркомата на боеприпасите. Всичко останало било загубено през началния период на войната. С внезапния си удар Хитлер унищожил не само кадровите дивизии на Червената армия и авиацията, не само завзел стратегически запаси, но завзел и териториите, на които се намирали най-новите заводи на Наркомата на боеприпасите. При оттеглянето си Червената армия унищожавала своите собствени заводи или просто ги изоставяла. Това-онова било евакуирано, но я се опитайте да превозите на хиляда километра поне една висока пещ. Опитайте се от крайгранична гора да замъкнете до гарата поне хиляда тона снаряди, да ги натоварите на вагони и да ги извозите под артилерийски обстрел.
Червената армия загубила през началния период на войната не само 500 000 тона снаряди, а и промишлеността, която можела да произвежда нови снаряди. От август до ноември 1941 година германските войски завзели 303 съветски барутни, патронни и снарядни завода, които имали годишна производителност 101 милиона снарядни тела, 32 милиона тела за артилерийски мини, 24 милиона тела за самолетни бомби, 61 милиона снарядни гилзи, 30 милиона ръчни гранати, 93 600 тона барут, 3600 тона тротил. Това представлявало 85% от всичките мощности на Наркомата на боеприпасите (Н. Вознесенский. Военная экономика СССР е период Великой Отечественной войны, с. 42). На всичко отгоре в снарядните заводи били съсредоточени мобилизационните запаси на изключително ценни суровини: олово, месинг, легирана стомана. Всичко това попаднало в ръцете на Германия и било използвано срещу Червената армия.
Но предвоенният потенциал на Сталин бил толкова огромен, че той могъл да изгради по време на войната нова промишленост за боеприпаси отвъд Волга, в Урал и в Сибир и да произведе всичко онова, което след това се стоварило върху германската армия.
Хитлер нанесъл на Сталин внезапен удар и Сталин се бранел, опирайки се на 15% от мощностите на Наркомата на боеприпасите. Резултатите от войната са известни. Нека се постараем да си представим какво е можело да се случи, ако Хитлер беше закъснял с удара и се бе озовал под съкрушителния Сталинов удар. В този случай Сталин е щял да използва във войната не 15% от мощностите на Наркомата на боеприпасите, а 100-те. Какъв ли щеше да е тогава завършекът на Втората световна война?