Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide(2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. —Добавяне

2

Най-изгодният вариант за влизане във война е нанасянето на внезапен съкрушителен удар. Но за удар по силен противник мощта на мирновременната армия е недостатъчна дори ако числеността й достига близо милион и половина войници и офицери. Ударът може да се получи внезапен, но няма да е съкрушителен. Ако преди войната проведем мобилизация и увеличим числеността на армията, ще подплашим противника. Ударът ще се получи мощен, но моментът на внезапността ще бъде изтърван. А ако в мирно време постоянно поддържаме армия от четири — пет милиона, ще разорим държавата и „сами ще се победим“.

Преди започването на Първата световна война генералите от всички армии си блъскали главите над въпроса как все пак да се съвмести всичко това: хем да имаш голяма армия, хем да не разориш държавата, хем да не подплашиш противника.

В последна сметка никой не могъл да съвмести всичко това накуп, влизането във войната на основните европейски държави протичало по горе-долу еднаква схема.

1. Правителството обявявало мобилизация и състояние на война.

2. Мирновременната армия се разгръщала по границите и с присъствието си прикривала мобилизацията. (Понякога прикриването на мобилизацията се осъществявало посредством настъпление с ограничени цели или с кавалерийски рейдове по близките тилове на противника.)

3. След обявяването на всеобщата мобилизация армиите набъбвали, числеността им се увеличавала неколкократно и след две-три седмици основните сили на мобилизираните армии влизали в първите крайгранични сражения.

Точно така влязла в Първата световна война и руската армия. Три седмици след обявяването на всеобщата мобилизация числеността й достигнала 5 338 000 войници и офицери. Но моментът на внезапността бил изтърван. През войната под знамената били свиквани нови и нови милиони и числеността на армията постепенно растяла. В Германия, Австро-Унгария, Британия и Франция процесът на мобилизацията се различавал в подробностите, но по принцип никоя от страните не могла да нанесе внезапен съкрушителен удар на противниците си: мобилизацията глътнала скъпоценните седмици от началния период на войната, а заедно с тях — внезапността.