Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День „М“, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Денят „М“
Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 19
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-18-7
История
- —Добавяне
2
Най-изгодният вариант за влизане във война е нанасянето на внезапен съкрушителен удар. Но за удар по силен противник мощта на мирновременната армия е недостатъчна дори ако числеността й достига близо милион и половина войници и офицери. Ударът може да се получи внезапен, но няма да е съкрушителен. Ако преди войната проведем мобилизация и увеличим числеността на армията, ще подплашим противника. Ударът ще се получи мощен, но моментът на внезапността ще бъде изтърван. А ако в мирно време постоянно поддържаме армия от четири — пет милиона, ще разорим държавата и „сами ще се победим“.
Преди започването на Първата световна война генералите от всички армии си блъскали главите над въпроса как все пак да се съвмести всичко това: хем да имаш голяма армия, хем да не разориш държавата, хем да не подплашиш противника.
В последна сметка никой не могъл да съвмести всичко това накуп, влизането във войната на основните европейски държави протичало по горе-долу еднаква схема.
1. Правителството обявявало мобилизация и състояние на война.
2. Мирновременната армия се разгръщала по границите и с присъствието си прикривала мобилизацията. (Понякога прикриването на мобилизацията се осъществявало посредством настъпление с ограничени цели или с кавалерийски рейдове по близките тилове на противника.)
3. След обявяването на всеобщата мобилизация армиите набъбвали, числеността им се увеличавала неколкократно и след две-три седмици основните сили на мобилизираните армии влизали в първите крайгранични сражения.
Точно така влязла в Първата световна война и руската армия. Три седмици след обявяването на всеобщата мобилизация числеността й достигнала 5 338 000 войници и офицери. Но моментът на внезапността бил изтърван. През войната под знамената били свиквани нови и нови милиони и числеността на армията постепенно растяла. В Германия, Австро-Унгария, Британия и Франция процесът на мобилизацията се различавал в подробностите, но по принцип никоя от страните не могла да нанесе внезапен съкрушителен удар на противниците си: мобилизацията глътнала скъпоценните седмици от началния период на войната, а заедно с тях — внезапността.