Виктор Суворов
Денят „М“ (33)

2

Цифрата — 4000 комунисти — озадачава: май не са много. Но зад тази скромна цифра се крият твърде страховити събития. Защото не става дума за обикновени комунисти. Бачкатора, който от глупост е влязъл в партията, го призовават в армията с повиквателна от военното окръжие. През 1939 година в армията имало около 180 000 комунисти, а през лятото на 1941 година — 560 000. За две години в армията били призовани най-малко 380 000 обикновени комунисти. За това не се изисквало постановление на Политбюро. С постановление на Политбюро в армията се призовават не обикновени комунисти, а така наречените отговорни работници, тоест номенклатурата на партията.

А голяма полза ли ще има армията от тия дебеланковци? Те и по професия до един не са пълководци, а администратори бюрократи, струва ли си да отделяме внимание на тия пишман военни? Според мен струва си. Защото тях ги изпращат не да воюват с пушка в ръка, а на политработа. Най-ниското равнище, на което по онова време съществувала длъжността офицер политработник, е ротата. Ако 4000 комунисти са били изпратени на партийна работа на равнище роти, дори в този случай е трябвало да се сформират 4000 нови роти. Обаче още през 1939 година било внесено предложение за икономия да се ликвидира длъжността офицер политработник на ротно равнище. Това предложение било одобрено и през 1940 година започнали да съкращават длъжностите политработници на ротно равнище. Длъжностите офицери политработници останали само на равнище батальони и нагоре. Нека разгледаме последиците от съкращаването на щатовете с помощта на един пример.

Генерал-полковник Л. М. Сандалов описва съвсем дребен детайл от общата картина на тайната мобилизация на Червената армия. Става дума за микроскопичен отрязък от съветско-германската граница, близо до който служели четири картечно-артилерийски батальона от по 350–400 души във всеки. Провеждат се незабележими мероприятия и в скоро време на този участък има вече не четири, а пет батальона, но във всеки батальон — по 1500 войници („ВИЖ“. 1988, кн. 11, с. 7). На този участък първоначално имало към 1400–1600 войници, а станали (с добавянето само на един батальон) 7500. Офицерите политработници били двайсет (четирима на батальонно равнище и шестнайсет на ротно), станали пет. Останалите петнайсет представляват икономия. Те могат да се използват сега за формирането на петнайсет нови батальона с обща численост 22 500 души. Този процес е характерен за цялата Червена армия: количеството на войските рязко пораства, а същевременно се освобождават офицери политработници. Те незабавно се използват за комплектуването на нови батальони, дивизии, корпуси и армии. Освен това политическите училища подготвят хиляди нови политработници по ускорени програми. Висш политически състав подготвя Военнополитическата академия. Но растежът на армията е толкова стремителен, че политработниците все едно не достигат и тогава призовават от запаса хиляди вече подготвени политработници. В началото на 1941 година например — 11 000 души (ИВОВСС.^[1] Т. 1, с. 461). Но политработници запасняци били призовавани и през предните две години. (Представете си колко нови батальона могат да се комплектуват!) То се знае, политработниците запасняци се призовавали без постановление на Политбюро. Но на всичко отгоре Политбюро приема решение да изпрати в армията хиляди свои номенклатурни работници. И ако всичко това се вземе под внимание, очертава се доста сериозна картина.