Виктор Суворов
Денят „М“ (130)

3

Съветският съюз доставял на Германия каменни въглища, кокс, манган и още много неща. Това са го запомнили, на това се смеят. Но, кой знае защо, не помнят, че доставките не са били безплатни.

През цялата война и много години след нея в Урал работела уникалната германска преса на фирмата „Шлеман“ с усилие 15 000 тона. Нажежени плочи от свръхяка стомана с тегло 160 тона се поднасяли до пресата с кран (германски), на който само куките и веригите тежели 100 тона. Пресата притискала плочата, след което светещият стоманен монолит се прехвърлял на валцовъчния стан (също германски). Без такава преса производството на танкове в Съветския съюз би било значително по-малко, а без достатъчно количество танкове победите край Москва, Сталинград и Курск можели и да не се състоят. Пресата на фирмата „Шлеман“ била закупена от Германия в момент, когато Съветският съюз бил „неутрален“, а Германия вече воювала срещу цяла Европа. Ако Сталин беше нападнал Германия, сега щяхме да се присмиваме на наивния доверчив Хитлер. Но дори и без Сталиновото нападение продажбата на уникален агрегат лично на мен ми се струва не най-разумната стъпка.

Хитлер не могъл да превземе Ленинград. Причините са много. Между тях е мощта на бреговите укрепления, изграждани около града от времето на Петър до Сталиново време включително. През 1940 година бреговите батареи по Балтийско море (оръдейни кули с тегло по неколкостотин тона всяка) се монтирали с помощта на германски плаващи кранове на фирмата „Демаг“.

Може да се напише цяла книга за онова, което Сталин получил от Хитлер през периода на съюзничеството. Всичко това може да се изрази кратко: от първия ден на войната германските войници и офицери срещали по бойните полета непознати типове съветско въоръжение, чиито характеристики превъзхождали световните стандарти. Примерите са много, като се започне от Т-34. А Червената армия през 1941 година не срещнала никакви технически сюрпризи. Всички типове въоръжение, с които разполагал вермахтът в 1941 година, били продадени на Сталин няколко месеца или години преди нахлуването. С действията си германската страна оказала на Сталин още една услуга: разполагайки с образци от германското въоръжение и с цялата техническа документация, съветското военно разузнаване проверило съобщенията на своите тайни агенти и определило кой от агентите е съобщавал точна информация, а кой — не много точна, тоест на кого може да се разчита занапред, а на кого не бива.