Виктор Суворов
Денят „М“ (116)

4

А после нападнал Хитлер, но през войната генерал-лейтенант Хмелницки нито проливал кръв, нито си рискувал живота. През началния период на войната имало страхотен недостиг на генерали. Западният фронт (а това са четири армии) се командва от генерал-лейтенант А. И. Ерьоменко, Северозападният фронт (три армии) се командва от генерал-майор (!) П. П. Собенников. А генерал-лейтенант Хмелницки седи на разположение на командващия Ленинградския фронт. Това означава: за нищо не отговаря. А защо в Ленинград? Ами защото там бил изпратен Ворошилов, а Ворошилов помъкнал Хмелницки със себе си. Да бъде наречен Хмелницки поръченец на наркома на отбраната можело, но да го нарекат поръченец на командващ фронт било неудобно: генерал-лейтенант да слугува на командващ фронт, когато хора с по-малко звание командват цели фронтове. Затова формулировката е: на разположение…

В Питер (Петроград, или Петербург. — Бел.пр.) Ворошилов се орезилил. Ленинградския фронт Ворошилов командвал непълни седем дена, от 5 до 12 септември 1941 година, и се наложило спешно да бъде заменен с Жуков. Но Сталин нямало как да изгони Ворошилов: фалшивата слава на Ворошилов от гражданската война била свързана с фалшивата слава на Сталин. Ако провъзгласял Ворошилов за кретен, Сталин щял да навреди на себе си. И затова Ворошилов един вид остава на разположение на Сталин, а Хмелницки — на разположение на Ворошилов. После Сталин измислил на Ворошилов пост — главнокомандващ партизанското движение. Партизаните няма нужда да бъдат управлявани, партизаните си знаят какво трябва да вършат. В биографията на Ворошилов тази заслуга е описана така: „Лично инструктирал командирите на партизанските отряди“ (Советская военная энциклопедия, т. 2, с. 364). Работата никак не е главоболна! Армейски генерал С. М. Щеменко с един-два щриха, без желание да засегне никого, е описал личния влак на „пролетария“ Ворошилов: уютни вагони, подбрана с вкус библиотека… Ворошилов подложил Щеменко на същински изпит… но не, не по стратегия, а по репертоара на Болшой театър. Самият Ворошилов бил голям поклонник на операта и балета и при сгоден случай обичал да изкарва на показ простотията на подчинените си… фронт, война, загиват хора, страната гладува, Генералният щаб работи по установен от Сталин денонощен график, на офицерите и генералите от Генщаба клепачите им се слепват от недоспиване. Щеменко случайно се озовал във влака на Ворошилов и искал да се наспи, ама не, докладвай на културния маршал… А на всичко отгоре в този уютен вагон специален измекяр полковник забавлява Ворошилов, като му чете на глас литературни класици: „Китаев четеше добре и по лицето на Ворошилов се изписваше блаженство“ (Генеральный штаб во время войны, с. 207). Сега нека си представим някой окалян, гладен, брадясал командир на партизански отряд, който дни наред е вършал из гори и блата, за да се измъкне с отряда си от наказателните части. И ето че получава заповед: да се яви при чорбаджията Ворошилов. Цяла операция: през фронта прелита самолет, означават поляната с огньове, прехвърлят командира до Голямата земя. И ето го в салон-вагона: килими, огледала, полиран махагон, бронзът лъщи, а навън свири вятър, мъгла. Сладко поспалият, добре похапнал и обилно пийнал Ворошилов далеч от фронта и наказателните части го инструктира… А после партизанския командир го качват на самолета, закопчей коланите, излитаме, преминаваме линията на фронта, приготви се… скачай! В същата тази композиция близо до прославения културен пролетарски маршал си живурка и нашият герой. Ворошилов е главнокомандващ на всички партизани, Хмелницки в щаба на партизанското движение е началник на управлението по снабдяването. Не искам да клепам никого, но от всички снабдителски длъжности най-сладката е да се занимаваш със снабдяване на партизани, поне липси няма да има, материалните ценности заминават с хиляди тонове отвъд фронтовата линия, хвърлят ги в тъмното и не се искат разписки за получаването им…

В края на войната, когато Ворошилов вече нямало какво да прави, го сложили на дипломатическа работа: да посреща чуждестранните гости, да ги изпраща, да ги гощава, да се хвали с победите. Генерал Дьо Гол свидетелства, че през войната приемите в Москва го смайвали с неприличното си изобилие и с неподобаващия си разкош. Намерили работа и на Хмелницки — началник на изложбата на трофейно въоръжение: драги отвъдморски гости, погледнете надясно, погледнете наляво… Макар че това и един екскурзовод може да го върши. Най-важното е друго: Сталин разрешил на съветския войник да граби. Това се наричало „вземане на трофеи“. И започнал грабеж. Александър Твардовски в поемата „Василий Тьоркин“ отделил на грабежа в Германия цяла глава и получил Сталинска награда първа степен. Тогава грабели войниците, грабели сержантите и старшините, грабели офицерите, генералите и маршалите, но най-много грабела съветската държава. Държавният грабеж бил облечен във формата на трофейната служба. Удостоверението от трофейната служба давало власт: вземам не за себе си, а за работническо-селската държава. Трофейната изложба била част от трофейната служба. Не искам да злепоставям Хмелницки, но шефът му, културният Ворошилов, си падал по високото изкуство и затова Хмелницки обходил Европа досущ като партизански командир — брянските гори. Тежка била работата на Хмелницки, но му носела удовлетворение: генерал-лейтенант, необременен с бойни задължения, с батальона на „трофейната служба“ кръстосва Европа, в джоба си има документ от трофейната служба и препоръки от Ворошилов… С една дума, Хмелницки някъде попрекалил и бил отстранен от Ворошилов, а после уволнен по болест.

В тази героична биография има едно изключение, заради което ми се наложи да ви разкажа цялата история.

От момента на първата им среща Ворошилов и Хмелницки не се разделяли. От време на време Ворошилов пущал Хмелницки в чужбина да погостува на фашистите. Но това не е друга работа, а работно посещение. Понякога Хмелницки отивал за известно време да покомандва полк или дивизия, но и полкът, и дивизията са в Москва. И в академията Хмелницки се учел, меко казано, без да се назорва, отделяйки повече време за основната си работа. И само веднъж се случило нещо извънредно. През пролетта на 1941 година за пръв и единствен път Ворошилов и Хмелницки се разделят.

Ворошилов остава в Москва, а генерал-лейтенант Хмелницки става командир на 34-ти пехотен корпус от 19-а армия.

В Червената армия по онова време имало:

29 механизирани корпуса (във всеки по 3 дивизии);

62 пехотни корпуса (по 23 дивизии, много рядко — 4);

4 кавалерийски корпуса (по 2 дивизии);

5 въздушнодесантни корпуса (в техния състав дивизии нямало);

5 авиационни корпуса в състава на ВВС (по 3 дивизии);

2 корпуса на ПВО (в техния състав дивизии нямало).

От цялата тази стотица 34-ти корпус е изключение — 5 дивизии. Корпусът смайва и с това, че начело на него е сложен генерал-лейтенант. Досега съм могъл да събера сведения за 56 от 62-мата командири на пехотни корпуси, които съществували преди лятото на 1941 година. Корпусите се командвали от генерал-майори, понякога — от полковници. Изключенията са две: генерал-лейтенант П. И. Батов начело на 9-и самостоятелен пехотен корпус и генерал-лейтенант Хмелницки начело на 34-ти. С Батов нещата са ясни. 9-и самостоятелен пехотен корпус се готвел да изпълни специална задача — десантиране от бойни кораби на крайбрежието на Румъния, затова корпусът се наричал самостоятелен, затова се командвал от генерал-лейтенант. 34-ти пехотен корпус не се наричал самостоятелен, но бил такъв. 34-ти пехотен е необикновен и по големина, и по състав: освен пехотните той има и алпийска дивизия. Необикновена е секретността, която обкръжава 34-ти пехотен корпус и цялата 19-а армия, в състава на която влиза той. В „Ледоразбивачът“ разказах за тайното прехвърляне на войски на територията на Одески окръг, дотам тайно, че самият командващ Одеския окръг генерал-полковник Я. Т. Черевиченко не знаел, че на територията на неговия окръг се прехвърля цяла армия. Та тогава ставало дума за същата тази армия, в чийто състав влизал и 34-ти корпус на Хмелницки.

Историците комунисти могат да изкажат смело предположение: а не са ли били прехвърляни за отбрана към границите 19-а армия на генерал-лейтенант И. С. Конев и влизащият в нейния състав 34-ти стрелкови корпус на генерал-лейтенант Хмелницки? Или евентуално са били замисляни контраудари? Трябва да отхвърлим съмненията: не, не за отбрана, нито пък контраудари са били замисляни. За какво са в отбрана алпийски дивизии? Планини има чак оттатък границата, в Румъния. Ако са били замисляни отбрана или контраудари, най-мощният от всички пехотни корпуси е трябвало да бъде прехвърлен не на румънското направление, а на германското. И ако са се планирали отбрана или митичните контраудари, генерал-лейтенант Хмелницки изобщо нямало да се появи в този район. Той щял да си кротува в тила. Между другото, щом Хитлер нанесъл изпреварващия удар и войната за Съветския съюз се превърнала във „велика“ и „отечествена“, генерал-лейтенант Хмелницки още преди първия допир с противника зарязал 34-ти корпус и повече не се мяркал на фронта. По-спокойно му било да се намира „на разположение на командващия Ленинградския фронт“ или да отговаря за Управлението за снабдяване в дълбокия тил.