Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- , 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Условно-алтернативен сюжет
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,2 (× 32гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Ледоразбивачът
Трето издание
Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 23
Издателство „Факел експрес“, 2001 г.
ISBN: 954-7772-10-1
История
- —Добавяне
5
Прехвърлянето на съветските войски е видяно от мнозина; всеки обаче е виждал само част от него. Малцина са могли да си представят истинския му размах. Германското разузнаване е смятало, че е налице гигантско нарастване на силите, но дори то е виждало само Първи стратегически ешелон и не се е досещало, че има и Втори (и Трети, за който ще стане дума по-нататък). Мисля, че много съветски генерали и маршали, като изключим най-видните и пряко участвалите в това прехвърляне, също не си представят истинския му размах, а следователно и неговото значение. Тъкмо затова мнозина от тях разказват толкова спокойно за него. Непознаването на общата обстановка и истинските мащаби на съсредоточаването на съветските войски на запад никак не е случайно. Сталин е взел драконови мерки за маскировка. Сталиновото съобщение на ТАСС е една от тия мерки.
Невъзможно е било да се скрие, разбира се, самият факт на предислоцирането. Най-важното обаче е, че неговите мащаби и цел Сталин е успял да скрие от цялата страна, от германското разузнаване и дори от бъдещите поколения.
Генерал-полковник А. С. Яковлев (по това време личен референт на Сталин) свидетелства, че в края на май или началото на юни „в Кремъл се състояло съвещание по въпросите за маскировката“ („Цель жизни. Записки авиоконструктора“, с. 252).
По-горе видяхме някои от мерките, които са взимали съветските генерали: на войските се съобщавало, че отиват на учения, макар висшият команден състав да разбирал, че не става дума за учения, т.е. налице е целенасочена дезинформация на собствените войски. Германското командване по това време прави същото: сред войската се разпространяват слухове за нахлуване във Великобритания, мнозина дори са знаели наименованието на операцията — „Морски лъв“, във войските се появяват преводачи от английски и т.н.
Уместно е да се напомни, че към дезинформация на собствените войски се прибягва само пред настъпателна операция, за да се скрият от противника намеренията, времето и направлението на главния удар. При отбранителна война или непосредствено преди да започне такава не е необходимо собствената войска да бъде лъгана — на офицерите и войниците се поставя проста и ясна задача: това е твоят рубеж, нито крачка назад! Умри тук, но не пускай врага!
Фактът, че съветските воини и командири са били лъгани, е свидетелство за подготовка на настъпателна операция. Ако се е подготвяла отбранителна, защо да не се каже на войските: да, братлета, обстановката е напрегната, всичко може да се случи, отиваме да копаем окопи и да залегнем в тях. Ако войските наистина отиват да копаят окопи, няма значение дали ще им се съобщи за целта на преместването, след като пристигнат на новото място или докато са на път. Такова нещо не е било казано на съветските офицери и войници нито когато са тръгвали, нито когато са пристигали. Пред тях била поставяна друга цел и както са я криели тогава, така я крият и сега.
Ще посоча само един от многото примери, за да си представим степента на секретност при прехвърлянето на войските.
Маршал на Съветския съюз М. В. Захаров: „В началото на юни началникът на ВОСО[1] в Одески военен окръг, полковник П. И. Румянцев, се отби в кабинета ми (по това време бях началник-щаб на окръга) и тайнствено ми доложи, че през последните дни през гара Знаменка минават «Анушки», които идват откъм Ростов и се разтоварват в района на Черкаси. «Анушки» — така се наричаха дивизиите в органите на ВОСО. След два дни получих шифрограма от Черкаси, подписана от заместник-командващия войските на Севернокавказкия военен окръг М. А. Рейтер, в която се искаше разрешение да заемат няколко от бараките на вещевия склад на окръга, за да поместят имуществото на войските от Северен Кавказ, пристигнали в нашия район. Тъй като щабът на окръга ни не бе информиран, че тук ще се съсредоточават войски, позвъних в Оперативното управление на Генералния щаб. Обади ми се заместник-началникът на управлението А. Ф. Анисов. След като му съобщих за шифрограмата, получена от Рейтер, помолих да ми обясни какво става. Анисов ми отговори, че веднага трябва да унищожа шифрограмата и че на Рейтер ще му бъдат дадени необходимите указания от Генщаба, а щабът на окръга да не се намесва в тая работа“ (Вопросы истории, 1970, №5, с. 42).
По-нататък маршал Захаров съобщава, че командващият войските на Одеския военен окръг генерал-полковник Я. Т. Черевиченко също нищо не е знаел за „Анушките“. При предислоциране на съветски войски винаги се взимат предпазни мерки и намеренията винаги се пазят в тайна. Това наистина е така. Но всичко си има граници. Един командващ военен окръг в Съветския съюз, особено пък командващ граничен окръг, и неговият началник-щаб са хора с изключителни пълномощия и власт. Те отговарят изцяло и за всичко, което става на територията, контролирана от тях. Посочете ми друг пример, при който командващият окръга и неговият началник-щаб да не знаят, че на територията на техния окръг се съсредоточават някакви други войски! Дори нещо повече: когато командването на Одеския военен окръг случайно научава за съсредоточаване на някакви военни части на територията на окръга, Генералният щаб, командван от Г. К. Жуков, настоява получената информация да се забрави, а шифрограмата, предназначена само за очите на началник-щаба — да се унищожи. Дори ако остане в сейфа му, тя представлява опасност! Впрочем вече споменах, че в съветските архиви има много интересни документи и от тоя период. И все пак най-интересното или никога не е попадало в архива, или е било унищожено. Следи от унищожени документи са останали в архивите. Ето един пример: на определена страница започва, да речем, някакво изречение, следващата обаче я няма, а понякога липсват стотици следващи страници. Унищожената шифрограма в Одеския военен окръг просто е потвърждение на думите ми.
Интересно е поведението в тази ситуация на генерал-лейтенант Макс Рейтер. Дисциплиниран германец, полковник в щаба на руската армия по време на Първата световна война, войник с пруска закваска, той много добре е знаел как се пази тайна. Но дори и той, заместник-командващият Севернокавказкия военен окръг, след като се оказва на територията на чужд военен окръг със своите „Анушки“, смята, че е напълно естествено да се свърже с равния по ранг местен бос, за да поиска разрешение, когато трябва да направи нещо (разбира се, с персонална шифрограма). От Генералния щаб обаче на бърза ръка го вкарват в „правия път“ и той вече никога не ще пише подобни шифрограми.
А ето и още няколко примера от друг характер.
Генерал-полковник Л. М. Сандалов прави оглед на строителството на отбранителни съоръжения в района на Брест и с учудване открива: укрепленията са толкова близо до границата, че се виждат от германската страна. Изпълнен с недоумение, той задава въпрос на В. И. Чуйков. Чуйков, тая бъдеща сталинградска лисица, въздиша (лицемерно, разбира се): „Много жалко, но е точно така — германците ще видят нашето отбранително строителство“ („На Московском направлении“, с. 53). Гудериан е започнал войната именно от другата страна на реката и е виждал всичко много добре: укрепленията са се изграждали и денем, и нощем; нощем — при много силна светлина. Чудно нещо: нито Сандалов, нито Чуйков, нито някой друг ще заповяда строителството да се пренесе на няколко километра в тила, та противникът да не вижда точното разположение на огневите точки и направлението на амбразурите, по които много лесно може да се разкрие огневата система.
Маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян през 1940 година наблюдава същата картина в друг окръг: „Изгражда се укрепен район (УР) буквално пред очите на германците. Строителните площадки са заградени с ниски огради. Тия оградки ми приличаха на смокиновите листенца по античните статуи.
— Как мислите — попитах ръководителя на един от строежите, — досещат ли се германците какво правят нашите строители на брега на реката зад тая ограда?
— Безспорно! — отговори ми той, без да се замисля. — Трудно би било да не се досещат за характера на нашето строителство.
Помислих си: подобна тактическа неграмотност у хората, избиращи местата за строителство на укрепления, лесно може да се квалифицира като вредителство. Очевидно точно така е ставало преди години“ (ВИЖ, 1976, №1, с. 54).
Да. През 1938 година за подобни действия някой щеше да бъде разстрелян. Но през 1940–1941 година във всички западни военни окръзи укрепленията са се изграждали именно по този начин и нито някой от нещо се е страхувал, нито НКВД се е месел в тая работа, нито някого са арестували и разстрелвали. Защо? „Явна демонстрация на отбранително строителство“ — така го определя Баграмян и веднага добавя: „Планът за строителството беше одобрен от висшестоящото началство.“ За укрепленията в районите са отговаряли лично командващите окръзи. Но кой е тоя идиот, дето е одобрил плана? По онова време — Г. К. Жуков. Да, да, същият Жуков — най-бляскавият пълководец във Втората световна война, който не е имал нито едно военно поражение в живота си. Същият Жуков, който току-що се е върнал от Монголия, където е изграждал демонстративно отбрана, а после е нанесъл внезапен удар по 6-а японска армия. Същият Жуков, който след няколко месеца ще стане началник на Генералния щаб и ще въведе драконови правила за опазване на военната тайна при предислоцирането на войски, но „явната демонстрация на отбранително строителство“ ще продължава и дори рязко ще се увеличи.
Интересно е и поведението на Баграмян в тая ситуация. Баграмян е най-хитрата лисица, каквато е могла да роди човешката природа, а освен това е бил и талантлив командир в най-добрия смисъл на думата. По време на войната той прави най-блестящата кариера в цялата Червена армия: започва я като полковник, завършва я като армейски генерал, заемайки длъжност, която му дава правото да получи званието маршал на Съветския съюз — и го получава. В дадената ситуация той е изпълнявал на границата лично поръчение на Жуков, действайки като подчинен и като личен приятел. Защо Баграмян не се е развикал моментално да спрат демонстративното строителство?! Защо, след като се е срещнал с Жуков, не му е казал: Георгий Константинович, става нещо страшно! Някакви идиоти строят укрепления на самата граница, тия укрепления струват на страната милиони, а противниковата артилерия ще ги унищожи още в първия час на войната, защото знае разположението на всяко укрепление! И тебе, и мене ще разстрелят за тая работа! Но Баграмян нито се е развикал, нито е заудрял с юмрук по масата. На 22 юни става точно така — укрепленията са унищожени, но Сталин не разстрелва нито Баграмян, нито Жуков, нещо повече — повишава ги. Това доказва, че подобно строителство не е нито идиотизъм, нито неграмотност, а нещо друго.
Според приятелите на Съветския съюз съветските войски не са копаели окопи, защото Сталин е правил всичко възможно да не провокира война. Но обикновените окопи са несравними с железобетонните укрепления. А Сталин изгражда демонстративно гигантска отбранителна линия и не се страхува, че това може да се окаже повод за нападение от страна на Германия. Защо обаче да не се даде заповед на войските да се окопават? В сравнение с новата линия от железобетонни укрепления окопите в никакъв случай не биха могли да помрачат политическата обстановка. Да, ама не. Пристигащите войски не получават такава заповед. Крият ги в горите. Онова, което е предназначено за отбрана, преднамерено ще го покажем на противника, само че никой не бива да види пристигащите войски, което значи, че те не са докарани за отбрана, а за други цели.
Странен контраст — натрапчиво, демонстративно строителство на самата граница, и унищожаване на шифрограма в щаба на военен окръг. Но това са двете страни на един медал. При Жуков е било така винаги — и по-рано, и по-късно: усилена подготовка за отбрана, извършваща се пред очите на противника, и в същото време — тайно съсредоточаване на войски в горите за внезапен удар…
Ударите на Жуков винаги са били внезапни…