Виктор Суворов
Ледоразбивачът (84)

2

13 юни 1941 година е една от най-важните дати в съветската история. По своето значение тя, естествено, е много по-важна от 22 юни 1941 година. Съветските генерали, адмирали и маршали описват този ден в мемоарите си много по-подробно от 22 юни. Ето едно съвсем стандартно описание на тоя ден.

Генерал-лейтенант Н. И. Бирюков (по това време генерал-майор, командир на 186-а стрелкова дивизия от 62-ри стрелкови корпус от Уралския военен окръг): „На 13 юни 1941 година получихме от щаба на окръга изключително важна заповед, съгласно която дивизията трябваше да се премести на «нов лагер». Адресът на новото разквартируване не ми беше съобщен дори на мене — командира на дивизията. И чак когато минахме през Москва, научих, че нашата дивизия трябва да се разположи в горите западно от Идрица“ (ВИЖ, 1962, №4, с. 80).

Ще напомним на читателите, че в мирно време една дивизия има „секретни“, а понякога и „строго секретни“ документи. Документ от „изключителна важност“ може да се появи в дивизионен щаб само по време на война и само в краен случай, когато става дума за подготовка на операция от изключителна важност. Много съветски дивизии по време на цялата война не са имали нито един документ с тая най-голяма степен на секретност. Ще обърнем внимание и на кавичките, в които генерал Бирюков поставя думите „нов лагер“.

186-а дивизия в Уралския окръг не е единствената, получила подобна заповед. ВСИЧКИ дивизии в окръга са получили подобни заповеди.

Официалната история на окръга („Краснознаменный уральский“, с. 104) точно фиксира тая дата: „Първа започна да се товари 112-а стрелкова дивизия. Сутринта на 13 юни от една малка жп станция ешелонът тръгна… След него тръгнаха и останалите ешелони. После започна транспортирането на частите от 98-а, 153-та, 186-а стрелкова дивизия.“ За отпътуване са се подготвяли 170-а и 174-та стрелкова дивизия, артилерийските, сапьорните, зенитните и други части. За нуждите на уралските дивизии са били създадени управления на два корпуса, а те на свой ред са били подчинени на щаба на новата 22-ра армия с командващ генерал-лейтенант Ф. А. Ершаков.

Цялата тая маса от щабове и войски се е насочила тайно към белоруските гори под прикритието на съобщението на ТАСС.

22-ра армия не е била единствената.

Армейски генерал С. М. Щеменко пише: „Преди самото начало на войната в граничните окръзи почнаха да пристигат допълнителни сили, което се държеше в най-строга тайна. От вътрешността на страната на запад бяха прехвърлени пет армии“ („Генеральный штаб в годы войны“, с. 6).

Армейски генерал С. П. Иванов добавя: „Заедно с тях за предислоциране се готвеха още три армии“ („Начальный период войны“, с. 211).

Възниква въпросът: защо не са започнали едновременно да се придвижват на запад всичките осем армии? Отговорът е прост. През март, април и май е било извършено грандиозно тайно прехвърляне на съветски войски на запад. Целият жп транспорт на страната е бил ангажиран за тая колосална тайна операция. Тя е приключила навреме, но десетки хиляди вагони е трябвало да се върнат обратно на десетки хиляди километри. Затова на 13 юни, когато е започнало новото свръхмащабно тайно прехвърляне на войски, просто не е имало достатъчно вагони за всички армии.

Почти е невъзможно да си представим мащабите на приключилото предислоциране. Точни цифри нямаме. Но ето някои откъслечни сведения.

Бившият заместник на народния комисар на държавния контрол И. В. Ковальов: „През май и началото на юни транспортната система на СССР трябваше да осъществи извозването на 800 000 запасняци… То трябваше да се извърши тайно…“ („Транспорт в Великой Отечественной войне“, с. 41).

Маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян описва обстановката през май в Киевския специален окръг: „На 25 май заедно със състава на войските от Далечния изток трябваше да пристигне управлението на 31-ви стрелкови корпус… През втората половина на май получихме заповед, в която ни се нареждаше да посрещнем управлението на 34-ти стрелкови корпус, четири 12-хилядни дивизии и една планинскострелкова от Севернокавказкия военен окръг… Предстоеше ни в кратък срок да разместим почти цяла армия… В края на май ешелоните започнаха да пристигат един след друг. Оперативният отдел се превърна в нещо подобно на диспечерски пункт, в който се стичаше цялата информация за пристигащите войски“ (ВИЖ, 1967, №1, с. 62).

Такава е била обстановката през май. Точно същата е била и на 13 юни, когато е започнало новото тайно прегрупиране на войските, от които е трябвало да се сформира Втори стратегически ешелон на Червената армия.

В ранните публикации по тоя въпрос съм споменал числения състав на Втори стратегически ешелон: 69 танкови, моторизирани и стрелкови дивизии, без да се смятат десетките полкове и стотиците батальони. По-късните ми изследвания показаха, че съм бъркал. Сега имам сведения за 77 дивизии и огромно количество полкове и батальони, които са почнали тайно придвижване на запад под прикритието на съобщението на ТАСС.

Ето едно от десетките свидетелства, по тоя въпрос.

Генерал-лейтенант от артилерията Г. Д. Пласков (по това време — полковник): „53-та дивизия, в която бях началник на артилерията, се дислоцира на Волга. Старшият команден състав бе повикан в щаба на нашия 63-ти корпус. За съвещанието пристигна командващият окръга В. Ф. Герасименко. Идването на голямото началство ни накара да застанем нащрек: значи предстои нещо важно. Командирът на корпуса А. Г. Петровски, обикновено спокоен и невъзмутим, явно се вълнуваше.

— Другари — каза той, — заповядано ни е да комплектуваме корпус. Необходимо е частите да се комплектуват според изискванията на военновременния щат, за което трябва да използваме неприкосновения запас. Необходимо е срочно да свикаме останалите от списъчния състав. План за реда на товаренето и изпращането на ешелоните ще получите от началник-щаба на корпуса генерал-майор В. С. Бенски.

Съвещанието не беше дълго. Всичко беше ясно. И въпреки намека на генерал Герасименко, че отиваме на учения, всички разбираха, че работата е много по-сериозна. На учения никога не се взимаше пълният комплект от бойни снаряди. Не се мобилизираха и хората от запаса…“ („Под грохот канонады“, с. 125).

Сега да видим какво е ставало в Първи стратегически ешелон в момента, когато съветското радио е предавало такива, на пръв поглед наивни, декларации.

„На 14 юни военният съвет на Одеския военен окръг получи нареждане за създаването на армейско управление в Тираспол“ (ВИЖ, 1978, №4, с. 86). Тук става дума за 9-а армия. „На 14 юни военният съвет на Прибалтийския специален военен окръг утвърди план за предислоциране на редица дивизии и отделни полкове в граничната зона“_(„Советская военная энциклопедия“, т. 6, с. 517)_.

„Едновременно с придвижването на войските от вътрешността на страната към западната граница започна тайно прегрупиране на съединенията в самите гранични окръзи. Под формата на промяна в дислокацията на летните лагери съединенията се придвижваха по-близо до границата… Повечето съединения се придвижваха нощем…“ (Генерал армии С. П. Иванов. „Начальный период войни“, с. 211).

Ето и няколко съвсем стандартни свидетелства от ония дни: Генерал-полковник Л. М. Сандалов (по това време полковник, началник-щаб на 4-та армия в Западния специален военен окръг): „На южния фланг на 4-та армия се появи нова дивизия — 75-а стрелкова. Тя бе вдигната от Мозир и разположена в горите във вид на добре замаскирани палаткови градчета“ („Пережитое“, с. 71).

Официалната история на Киевския военен окръг: „87-а стрелкова дивизия на генерал-майор Ф. Ф. Алябушев на 14 юни под предлог че извършва учения бе изнесена към държавната граница“ („Киевский Краснознаменный, История Краснознаменного Киевского военного округа. 1919-1972“, с. 162). Методът на придвижване на войски към границата под формата на учения не е местна самодейност.

Маршал на Съветския съюз Г. К. Жуков (по това време армейски генерал, началник на Генералния щаб): „Народният комисар на отбраната С. К. Тимошенко препоръча на командващите военни окръзи да провеждат тактическите учения на съединенията по посока на държавната граница и до такъв начин да приближат войските до районите, в които трябваше да се разгърнат според плановете за прикритие. Тая препоръка на народния комисар на отбраната се изпълняваше от военните окръзи, но седна съществена забележка: в движението не взимаше участие голяма част от артилерията“ („Воспоминания и размышления“, с. 242).

Маршал на Съветския съюз К. К. Рокосовски (по това време командир на 9-и механизиран корпус) изяснява простата причина, поради която войските са се придвижвали към държавната граница без артилерията — на артилерията й било заповядано да се придвижи към границата малко по-рано („Солдатский долг“, с. 8).

Маршал на Съветския съюз К. А. Мерецков (по това време армейски генерал, заместник народен комисар на отбраната): „По мое нареждане беше проведено учение на механизирания корпус. Корпусът беше вкаран тренировъчно в граничния район и там си остана. После казах на генерал-майор Захаров, че в окръга се намира корпусът на генерал-майор Р. Я. Малиновски, който по време на ученията също трябва да се дислоцира в граничния район“ („На службе народу“, с. 204).

Маршал на Съветския съюз Р. Я. Малиновски (по това време генерал-майор, командир на 48-и стрелкови корпус от Одеския военен окръг) потвърждава, че тая заповед е била изпълнена: „Корпусът още на 7 юни беше вдигнат от района на Кировоград и на 14 юни разположен в района на Белци. Това преместване беше извършено под формата на големи учения“ (ВИЖ. 1961, №6, с. 6).

Маршал на Съветския съюз В. М. Захаров (по това време генерал-майор, началник-щаб на Одеския военен окръг): „На 15 юни управлението на 48-и стрелкови корпус, 74-та и 30-а стрелкова дивизия под формата на учения бяха съсредоточени в горите на няколко километра от гр. Белци“ (Вопросы истории, 1970, №5, с. 45). Маршалът отбелязва, че управлението на корпуса, корпусните части и 74-та стрелкова дивизия са били вдигнати по сигнал за бойна тревога. Той казва още, че в „ученията“ в тоя момент е участвала и 16-а танкова дивизия.

Маршал на Съветския съюз И. Х. Баграмян (по това време полковник, началник на оперативния отдел на Киевския специален военен окръг): „Наложи ни се да подготвяме цялата оперативна документация, свързана с прехвърлянето на пет стрелкови и четири механизирани корпуса от районите на постоянна дислокация в граничната зона“ („Так начиналась война“, с. 64). „На 15 юни получихме заповед да започнем… придвижване и на петте стрелкови корпуса към границата… Те взеха със себе си всичко необходимо за бойни действия. С цел секретност движението се осъществяваше само нощем“ (пак там, с. 77).

Генерал-полковник И. И. Людников (по това време полковник, командир на стрелкова дивизия №200 от 31-ви стрелкови корпус) е един от тия, които са изпълнявали заповедта.

„В директивата на окръга, постъпила в щаба на дивизията на 16 юни 1941 година, се даваше нареждане да тръгнем на поход… в пълен състав… да се съсредоточим в горите на 10–15 километра североизточно от граничния град Ковел. Препоръчваше се движението да се извършва тайно, само нощем, през гориста местност“ („Сквозь грозы“, с. 24).

Маршал на Съветския съюз К. С. Москаленко (по това време генерал-майор от артилерията, командир на 1-ва противотанкова бригада): „Пристигаха нови и нови ешелони с хора и бойна техника“ („На Юго-Западном направлении. Воспоминания командарма“, с. 19).

Маршал на Съветския съюз А. И. Ерьоменко (по това време генерал-лейтенант, командващ 1-ва армия): „На 20 юни щабът на 13-а армия получи нареждане от командването на Западния военен окръг да се предислоцира от Могильов в Новогрудок“ („В начале войны“, с. 109).

Към държавните граници се прехвърлят не само армии, корпуси и дивизии. Намираме стотици свидетелства за предислоцирането на много по-малки подразделения. Пример.

Генерал-лейтенант В. Ф. Зотов (по това време генерал-майор, началник на инженерни войски от Северозападния фронт): „Сапьорните батальони бяха комплектувани според изискванията на военновременния щат… десет батальона, пристигнали от Далечния изток, бяха напълно въоръжени“ („На Северо-Западном фронте (1941–1943). Сборник статей участников боевых действий“, с. 172).

Моята колекция е не само от спомени на маршали и генерали. Офицери от по-нисш ранг говорят същото.

Полковник С. Ф. Хвалей (по това време заместник-командир на 202-ра моторизирана дивизия от 12-и механизиран корпус на 8-а армия): „През нощта на 18 юни нашата дивизия излезе на полеви учения“ („На Северо-Западном фронте (1941–1943)“, с. 310). Полковникът веднага добавя: „така се случи, че подразделенията на дивизията в началото на войната се оказаха непосредствено зад граничните застави“, т.е. в непосредствена близост до държавната граница.

Известен е малък откъс от бойна заповед, която същия ден — 18 юни 1941 година — е получил полковник И. Д. Черняховски (по-късно — армейски генерал), командир на танкова дивизия от същия 12-и механизиран корпус: „Командирът на 28-а танкова дивизия полковник Черняховски веднага след получаването на настоящата заповед да приведе в бойна готовност всички части в съответствие с плановете за вдигане по сигнал за бойна тревога, но тревога да не се обявява. Всичко да се извърши бързо, без да се вдига шум, без паника и излишни разговори; да бъдат в наличност, в рамките на нормата, ръчните и превозимите запаси, необходими за живот и водене на бой…“ (ВИЖ, 1986, №6, с. 75). Много жалко, че цялата заповед не е публикувана. Тя си остава строго секретна, както и преди половин век. Според германските трофейни документи първата среща с 28-а танкова дивизия е станала край Шауляй. Но дивизията е имала задачата да се приближи до самата граница.

Маршал на бронетанковите войски П. П. Полубояров (по това време полковник, началник на автобронетанковото управление на Северозападния фронт): „Дивизията (28-а танкова) трябваше да напусне Рига и да заеме позиции на съветско-германската граница“ („На Северо-Западном фронте (1941–1943)“, с. 114). Тая дивизия, както и много други, е още на път, когато германците нахлуват в СССР, и затова просто не е успяла да стигне до границата.

А ето и спомените на майор И. А. Хизенко („Ожившие страници“).

Първата глава от тази книга е озаглавена „Отиваме към границата“. Става дума за 80-а стрелкова дивизия от 37-и стрелкови корпус. „Вечерта на 16 юни генерал Прохоров (генерал В. И. Прохоров е командир на 80-а стрелкова дивизия от 37-и стрелкови корпус — б.а.) събра щабните работници на съвещание. Той огласи заповедта на командващия Киевския специален военен окръг за предислоциране на дивизията в друг район… говори се, че предстоящият поход ще бъде необичаен…“

Тоя списък може да продължава безкрайно. В личната ми библиотека има толкова много документи за придвижването на съветските войски към западната граница, че биха стигнали да напиша няколко дебели книги на тая тема. Но да не уморявам читателите с изреждане на маршалски и генералски имена, с номера на дивизии, корпуси и армии. Нека се опитаме да си представим картината цялостно. В Първи стратегически ешелон е имало 170 танкови, моторизирани, кавалерийски и стрелкови дивизии. 56 от тях са били разположени непосредствено до държавните граници, така че не е имало накъде да се придвижват. Но дори и в тоя случай всичко, което е могло да се придвижва до самата граница, се е движило и се е криело в горите покрай границата.

Армейски генерал И. И. Федюнински (по това време полковник, командир на 15-и стрелкови корпус от 5-а армия) свидетелства, че е извел четири полка от състава на 45-а и 62-ра стрелкова дивизия и ги е разположил в „горите близо до границата“ („Поднятые по тревоге“, с. 12).

Останалите 114 дивизии от Първи стратегически ешелон са се намирали на територията на западните гранични окръзи и са могли да се придвижват към границата. Интересува ни следният въпрос: колко от тях са почнали да се придвижват към границата под прикритието на успокоителното съобщение на ТАСС? Отговорът е: ВСИЧКИ! „Между 12 и 15 юни е издадена заповед до западните военни окръзи: всички дивизии, разположени в дълбочина, да се придвижват по-близо до държавните граници“ (А. Грилев, В. Хвостов. Коммунист, 1968, №12, с. 68). Към тия 114 дивизии от Първи стратегически ешелон ще прибавим 77-те дивизии от Втори, които, както вече знаем, също са почнали да се придвижват на запад или са се готвили да направят това.

И така 13 юни 1941 година е началото на най-голямото предислоциране на войски в историята на всички цивилизации. Точно сега е моментът отново да вземем в ръце съобщението на ТАСС от 13 юни и да го препрочетем внимателно. В съобщението се говори не само за намеренията на Германия (кой знае защо историците съсредоточават вниманието си върху уводната част на съобщението), но и за действията на Съветския съюз (тази част от съобщението според историците не е интересна).

„Слуховете, че СССР се готви за война с Германия, са неверни и провокационни… сега провежданите летни сборове на бойците от запаса и предстоящите маневри не целят нищо друго освен обучение на запаса и проверка на работата на жп транспорта, които, както е известно, се провеждат всяка година, така че представянето на тия мероприятия като враждебни на Германия е най-малко нелепо.“

Сравнявайки декларацията с онова, което е ставало в действителност, откриваме известно несъвпадение между думи и дела.

В съобщението на ТАСС се казва „проверка на жп транспорта“. Позволяваме си да се усъмним в това. Прехвърлянето на съветските войски започва през февруари, през март се засилва, през април-май достига грандиозни размери, а през юни придобива наистина всеобщ характер; в придвижването не участвали само дивизиите, които вече плътно са се били доближили до границата, както и тия, които са се готвели за нахлуване в Иран или е трябвало да останат в Далечния изток. Пълното съсредоточаване на съветските войски на границата с Германия било планирано да приключи на 10 юли (Генерал армии С. П. Иванов. „Начальный период войни“, с. 211). Почти половин година жп транспортът (основният транспорт на държавата) е парализиран от секретни военни превози. Държавният план през първото полугодие на 1941 година е провален по всички показатели с изключение на военните. Основната причина за това е транспортът, втората — тайната мобилизация на мъжкото население в новосформираните армии. Да се нарече „проверка“ провалянето на държавния план е, меко казано, неточно. То се разбира, че не е никаква проверка. В съобщението на ТАСС се говори за „обичайни учения“, а съветските маршали, генерали и адмирали опровергават това:

Генерал-майор С. Иовлев: „Необичайността на сборовете, които не бяха залегнали в плановете за бойна подготовка, държеше хората нащрек“ (ВИЖ, 1960, №9, с. 56).

Вицеадмирал И. И. Азаров: „По правило ученията се провеждаха есен, а сега започнаха по средата на лятото“ (ВИЖ, 1962, №6, с. 77).

Генерал-полковник И. И. Людников: „Обикновено запасняците се свикваха след прибирането на реколтата… През 1941 година това правило беше нарушено“ (ВИЖ, 1966, №9, с. 66).

Армейски генерал М. И. Казаков, който тогава е бил в Генералния щаб и лично се е срещал с генерал-лейтенант М. Ф. Лукин и други висши военни, тайно придвижващи се към западните граници, е категоричен: „Ясно беше, че те не отиват на маневри“ („Над картой былых сражений“, с. 64).

Да обърнем внимание на още едно обстоятелство: всички маршали и генерали употребяват словосъчетанието „под формата на учения“. Ученията са само предлог, за да се скрие истинската цел на прегрупирането и съсредоточаването на съветските войски. А каква е истинската причина — никой не казва. Четири десетилетия след края на войната истинската цел на това предислоциране продължава да си остава държавна тайна в Съветския съюз.

Тук читателят е в правото си да попита: А може би Сталин е усещал, че се задава нещо лошо, и е съсредоточавал войските си за отбрана? Да, но всичко, за което вече стана дума, говори за едно: провежданите мероприятия нямат отбранителен характер. Войските, които се готвят за отбрана, се окопават. Това е нерушимо правило, усвоено от всеки подофицер още от времето на руско-японската война и всички следващи войни. Войските, които се готвят за отбрана, първо заемат обширните поля, през които противникът ще настъпва, преграждат пътищата, поставят телени заграждения, копаят противотанкови ровове, подготвят отбранителни съоръжения и укрития зад водните прегради. Червената армия не прави нищо подобно. Съветските дивизии, армии и корпуси унищожават изградените отпреди отбранителни съоръжения. Старите телени и минни заграждения се вдигат. Войската се съсредоточава не зад водните прегради (което е удобно за отбрана), а пред тях (което е удобно за настъпление).

Съветските войски не се разполагат в обширните поля, удобни за придвижване на противника, а се крият в горите точно така, както и германските войски, които се готвят за настъпление.

Може би всички тия мероприятия са били просто демонстрация на сила? Не, разбира се. Демонстрацията на сила трябва да се вижда от противника. Червената армия прави точно обратното — не демонстрира подготовката си, а се мъчи да я скрие. Пък и самото съобщение на ТАСС не е написано, за да сплаши противника, а за да го успокои.

Поразително е, че по същото време германската армия извършва буквално същите действия: придвижва се към границите, крие се в горите, макар че всъщност е много трудно да се скрие. Съветски самолети „по погрешка“ летят над германска територия. Никой не ги сваля. Над германска територия с разузнавателна цел летят не само редови летци, а и командири от доста висок ранг. Ето как генерал-майор от авиацията Г. Н. Захаров, командир на 43-та авиационна дивизия от Западния специален военен окръг, вижда германските войски отгоре: „Създаваше се впечатление, че на огромна територия, в дълбочина, се заражда движение, което постепенно забавя своя ход и спира пред самата граница, сякаш се блъсва в нея като в невидима преграда и е готово всеки момент да я прескочи“ („Повесть об истребителях“, с. 43).

Интересно е, че германски летци прелитат над съветска територия също „по погрешка“, че също никой не ги сваля и че виждат същата картина! В старите трофейни архиви намерих впечатления на германски летец, който описва съветските войски със същите буквално думи!

Германските военни историци са направили повече от всички останали, за да разберат смисъла на събитията през 1941 година. Аз съзнателно не цитирам германски документи, за да не повтарям онова, което вече е казано в Германия. Само подчертавам, че думите на съветските офицери, генерали и маршали напълно съвпадат с твърденията на германското разузнаване преди 22 юни 1941 година.

Червената армия като гигантски поток се е устремила към западните си граници.

Има много други независими източници, които твърдят същото. Един от заместниците на авиоконструктора А. Н. Туполев — Г. Озеров, точно тогава заедно с Туполев и цялото му конструкторско бюро е бил в затвора. Озеров написа книга, разпространявана в Съветския съюз чрез Самиздат, т.е. нецензурирана, която попадна на Запад и беше издадена в Западна Германия. Според него дори до съветските затвори е стигал страшният ритъм на гигантското движение на Червената армия към западните граници. „Живеещите във вилите по Белоруското и Виндавското шосе се оплакваха, че нощем не могат да спят от грохота на танкови и артилерийски колони“ („Туполевская шарага“, с. 90).

След като публикувах първите си статии по този въпрос, получих много писма. Един ден ще ги поместя в отделна книга. Дори без всякакви коментари те предават картината на чудовищното движение на съветските войски на запад. Пишат ми хора от най-различни националности, с различни съдби. Между тях има естонци, евреи, поляци, молдовани, руснаци, латиши, немци, унгарци, литовци, украинци, румънци. По това време те всички по различни причини са живели на „освободените“ територии. После войната е пръснала тия хора из цял свят. Писма пристигат от Австралия, САЩ, Франция. Германия, Аржентина, от Западна Германия и дори от… Съветския съюз. Имам писмо и от Канада, от бивш войник от Руската освободителна армия (РОА). През 1941 година той е бил в Червената армия и се е криел с полка си в горите покрай границата, където го е заварила войната. После — плен, участие в руското освободително движение, отново плен, бягство и дълъг живот под чуждо име в чужбина. От него научих заглавията на няколко книги от бивши бойци и командири от РОА, по чудо оцелели след войната. Интересното е, че всички автори започват книгите си от момента, в който започва тайното придвижване на съветските войски към западните граници.

Освен писма лично до мене някои свидетели на събития или хора, които са ги познавали отблизо, изпращат писмата до редакции на научни списания. Някои от тях са публикувани. Британският гражданин Джеймс Рушбрук например обръща внимание на книгата „Обещанието, което Хитлер изпълни“ от Стефан Сценде, написана през 1944 година и публикувана през 1945-а в Швеция. Авторът е полски евреин, който през 41-ва е бил Лвов. Ето неговите впечатления от дните непосредствено пред 22 юни: „Влакови композиции, натъпкани с войници и военно снаряжение, все по-често и по-често минаваха през Лвов в посока на запад. По главните улици на града се движеха моторизирани части, а по жп гарите влаковете бяха пълни само с военни“ (с. 88). На всички, които пишат — до мен и до редакциите на списанията, добавяйки нови и нови щрихи към картината на общото движение на Червената армия на запад — благодаря.

Освен секретните архиви съществува и голямо количество официални публикации, между които и истории на съветски военни окръзи, армии, корпуси, дивизии.

Всеки, който се интересува от дадения въпрос, може да намери много бързо стотици, дори хиляди съобщения от следния род: „Преди началото на войната според указанията на Генералния щаб на Червената армия някои съединения от Западния специален военен окръг започнаха да се придвижват към държавната граница“ („Краснознаменный Белорусский военный округ“, с. 88).

Ако някой обаче се съмнява в достоверността и на тия източници, има едно доказателство, което не може да бъде опровергано, и то е историята на самата война. След като разгромяват Първи стратегически ешелон и пробиват отбраната, германските части от предната линия неочаквано се сблъскват с нови дивизии, корпуси и армии (например с 16-а армия при Шепетовка в края на юни), за чието съществуване германското командване дори не е подозирало. Целият план за светкавична война е изграден върху идеята за светкавичен разгром на съветските войски, които се намират непосредствено до границата. След като осъществява този план обаче, германската армия открива пред себе си нова стена от армии, които идват отвъд Волга, от Северен Кавказ, от Урал, Сибир, Забайкалието, от Далечния изток. Дори само за една армия са необходими хиляди вагони, които да се композират по гарите, да се натоварят с жива сила и техника, със запаси и боеприпаси и да изминат хиляди километри. Щом германските войски са срещнали сибирски, уралски, забайкалски армии в края на юни, значи извозването им на запад не е започнало на 22 юни, а по-рано.