Виктор Суворов
Ледоразбивачът (77)

2

Ние не знаем и вероятно никога няма да узнаем съдържанието на строго поверителната директива — от 5 май 1941 година; ясно е, че в нея е ставало дума за война с Германия, но войната не е трябвало да започне с нахлуването на германците, а по някакъв друг начин. Ако между различните варианти е имало и вариант, според който Германия ще започне войната на 22 юни 1941 година, съветските лидери в Кремъл биха могли просто по телефона, в прав текст или по някакъв друг, най-примитивен начин да съобщят на командващите граничните окръзи: „Отворете сейфовете, извадете директивата от 5 май и правете това, което е написано в нея.“

Ако в директивата от 5 май е имало няколко варианта и между тях един отбранителен, би могло просто по телефона да се каже на командващия граничния окръг: задраскай първите девет варианта, изпълнявай последния — десети. Но в директивата не е имало варианти за отбрана. Ето защо тя никога не е била вкарана в действие. Още в първия миг след нахлуването на германците съветската директива напълно е изгубила смисъла си и остаряла по същия начин, по който са „остарели“ съветските автострадни танкове, включително произведените на 21 юни 1941 година.

Вместо да пристъпят към изпълнение на директивата, която е била в сейфовете на всеки командващ, съветските лидери в Кремъл от първия миг на войната са принудени да импровизират. Принудени са да се откажат от готовата инструкция, която е в ръцете на всеки командващ граничен военен окръг. Вместо да я използват, Тимошенко и Маленков губят време за съчиняване на нова. После ще се загуби време за шифроване, предаване, приемане, дешифриране. Между другото директивата, дадена на 22 юни, също е изцяло агресивна, но до известна степен сдържа настъпателния устрем на съветските войски: до изясняване на обстановката да не се преминава държавната граница.