Виктор Суворов
Ледоразбивачът (48)

1

Да подготвиш стотици хиляди десантници и парашутите за тях значи, че си свършил само половината от работата: нужни са освен това военнотранспортни самолети и планери. Съветските лидери много добре разбирали тази истина, ето защо парашутната психоза от 30-те години била съпровождана и от планерна психоза. Съветските планеристи и техните планери категорично били на равнището на световните стандарти. Достатъчно е да си припомним, че до започването на Втората световна война от 18-те световни рекорда в областта на планеризма 13 принадлежали на Съветския съюз.

Най-добрите конструктори на съветски бойни самолети от време на време се откъсвали от основното си занимание, за да създават планери. Дори бъдещият създател на първия спътник Сергей Корольов бил изпратен да разработва планери. Между другото той доста преуспял в тази насока. Явно създателите на бойни самолети и ракети били карани да се занимават с разработването на планери не просто заради световните рекорди. Ако Сталин се е интересувал от рекорди, защо най-добрите умове не са били насочени към създаването на нови спортни велосипеди?

Военната насоченост на съветския планеризъм е неоспорима. Още преди Хитлер да дойде на власт, в СССР бил създаден първият в света товарен десантен планер Г-63 на конструктора Б. Урлапов. След това в СССР били създадени тежки планери, способни да повдигнат камион. Конструкторът П. Гороховски създал гумен надуваем планер. След изпращането в тила на противника на няколко такива планера те можели да бъдат натоварени на един транспортен самолет и върнати на своя територия за повторно използване.

Съветските генерали мечтаели не само да хвърлят в Западна Европа стотици хиляди десантници парашутисти, а и стотици, може би дори хиляди танкове. Конструкторите интензивно търсели пътища за осъществяване на тази мечта по най-прост и евтин начин. Олег Антонов, същият, който по-късно ще стане създател на най-големите в света военнотранспортни самолети, предложил да се прикачат на обикновен сериен танк крила и опашка, при което корпусът на танка ще служи като рама на цялата конструкция; Тази система получила наименованието КТ — „крила за танк“. Предавките на въздушните кормила се закрепяли за оръдието на танка. Екипът на танка осъществявал управляването на полета, намирайки се в танка, посредством завъртане на купола и повдигане или сваляне на оръдието. Естествено, рискът при полет с танк надхвърлял, меко казано, привичните норми, но в Съветския съюз човешкият живот струвал дори по-малко от едни прикачени за танк крила.

През 1942 година КТ летял. В книгата на видния западен експерт Стивън Залога има уникална снимка на летящ в небето танк с крила и опашка.

Преди кацането двигателят на танка се включвал и веригите се завъртали до максимална скорост. КТ кацал на собствените си вериги и полека-лека спирал. След това крилата и опашката се откачали и танкът отново се превръщал от крилат в обикновен.

Олег Антонов позакъснял със създаването на крилатия танк, войната го изпреварила, а и започнала не както я планирал Сталин, затова крилатите танкове се оказали също толкова ненужни, колкото и милионите парашутисти.