Виктор Суворов
Ледоразбивачът (4)

1

Маркс и Енгелс предричали световна война и продължителни международни конфликти с „трайност 15, 20, 50 години“. Тази перспектива не ги стряскала. Авторите на „Комунистическия манифест“ не призовавали пролетариата да предотврати войната, напротив, за Маркс и Енгелс бъдната световна война е желателна. Войната е майка на революцията, световната война е майка на световната революция. Според Енгелс резултатите от световната война ще са „всеобщо изтощаване и създаване на условия за окончателна победа на работническата класа“.

Маркс и Енгелс не доживели до световната война, но се намерил техен продължител — Ленин. В самото начало на Първата световна война Лениновата партия заявила, че желае поражението на собствената си страна. Нека врагът унищожи и разори страната, нека свали правителството, нека оскверни националните светини: както знаем, пролетариите нямат отечество. В разорена, победена страна е къде по-лесно „да превърнеш империалистическата война в гражданска“. И тъй, нека се развихри буря!^[1]

Ленин се надявал, че и в другите страни ще се намерят истински марксисти, способни да се извисят „над теснонационалните интереси“ и да поведат борба срещу собствените си правителства за превръщане на световната война в световна гражданска. Но такива в другите страни не се намерили и затова перспективата за световна революция се отдалечила в недосегаемото бъдеще. Нищо. Ако не световна революция, то поне първата крачка към нея. Още през есента на 1914 година Ленин приема своеобразна програма минимум: ако в резултат от Първата световна война не настъпи световна революция, да отскубне поне нещичко. Ако не в целия свят, то поне в една страна. Все едно в коя. Да бъде завладяна една страна, а после тя да се използва като база за подготовката на нова световна война и за развитие на революцията в другите страни. „Победилият пролетариат на тази страна ще се изправи срещу целия останал свят“, като разпалва безредици или въстания в други страни „или пряко действа срещу тях с въоръжена сила“ („Относно лозунга за Съединени европейски щати“).

Въпреки че лансира програма минимум за заграбване на властта, Ленин не губи и перспективата. За Ленин, както и за Маркс, световната революция си остава пътеводна звезда. Но според програмата минимум в резултат на Първата световна война е възможна революция само в една страна. Как тогава ще настъпи световната революция? В резултат на какво? През 1916 година Ленин дава ясен отговор на този въпрос: в резултат на ВТОРА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКА ВОЙНА („Военната програма на пролетарската революция“).

Може да греша, но след като прочетох доста от написаното от Хитлер, не намерих абсолютно никакви указания, че Адолф Шикългрубер през 1916 година е мечтаел за Втора световна война. А Ленин мечтал. Нещо повече, Ленин още по онова време обосновал теоретично необходимостта от такава война за изграждането на социализма в цял свят.

Събитията се развиват устремно. След една година станала революцията в Русия. Ленин бърза да се прибере в Русия. Тук във водовъртежа на неразборията и слободията той и малката му, но организирана по военен тертип партия заграбват с внезапен преврат държавната власт. Ходовете на Ленин са прости, но коварни. Още в момента на образуването на комунистическата държава Ленин прокламира „Декрет за мира“. Това никак не е зле за пропагандата. Но мирът на Ленин му е нужен не заради самия мир, а за да се задържи на власт. След декрета милиони въоръжени войници побягнали от фронта към домовете си. С декрета за „мира“ Ленин превърнал империалистическата война в гражданска, тласнал страната към хаос, консолидирайки властта на комунистите и завоювайки малко по малко територии и подчинявайки ги на себе си. Забягналите от фронта войници изиграли ролята на ледоразбивач, който натрошил Русия. Резултат на гражданската война било мечтаното още от Маркс „всеобщо изтощаване“, което именно позволило на Ленин да удържи и укрепи властта.

Ходовете на Ленин във външната политика са не по-малко коварни. И тук той прилага същия принцип: вие се бийте, а аз засега ще ви понаблюдавам отстрани и когато взаимно се съсипете, тогава…

През март 1918-а Ленин сключва Бресткия мир с Германия и нейните съюзници. По това време положението на Германия вече е безнадеждно. Разбира ли това Ленин? Естествено. Тъкмо затова подписва мир, който:

— развързва ръцете на Ленин за борба за укрепване на комунистическата диктатура вътре в страната;

— дава на Германия значителни ресурси и резерви за продължаване на войната на Запад, която изтощила както Германия, така и западните съюзници.

С това, че сключил сепаративна сделка с противника, Ленин извършил предателство спрямо съюзниците на Русия. Но Ленин извършил предателство и спрямо самата Русия. В началото на 1918-а победата на Франция, Великобритания, Русия, САЩ и други страни над Германия и нейните съюзници вече била близка и неизбежна. Русия била загубила през войната милиони войници и имала пълното право да се нареди сред победителите заедно със западните си съюзници. Но на Ленин такава победа не му трябвала, трябвала му световна революция. Ленин признава, че Бресткият „мир“ бил сключен не в интерес на Русия, а в интерес на световната революция, в интерес на установяването на комунизма в Русия и в други страни. Ленин признава, че „поставил всемирната диктатура на пролетариата и всемирната революция над всякакви национални жертви“ (Отчет на ЦК пред VIII конгрес на РКП(б)).

Поражението на Германия вече наближавало, а Ленин сключва „мир“, според който Русия се отказва от правата си на победителка. Вместо това Ленин без бой дава на Германия един милион квадратни километра най-плодородни земи и изключително богати промишлени райони на страната, а на всичко отгоре изплаща и контрибуция в злато. Защо?!

Ето защо. Бресткият „мир“ направил ненужни милионите руски войници и тези милиони неуправлявани от никого хора тръгнали да се прибират по домовете си, като по пътя си рушали основите на държавния ред и току-що родената демокрация. Бресткият „мир“ сложил началото на изключително жестока гражданска война, значително по-кървава и по-жестока от Първата световна война. Докато всеки воювал срещу всеки, комунистите укрепвали и разширявали властта си, а след няколко години подчинили цялата страна.

Бресткият „мир“ бил насочен не само срещу националните интереси на Русия, той бил насочен и срещу Германия. По смисъла и духа си Бресткият „мир“ е първообраз на пакта Молотов-Рибентроп. Сметката на Ленин през 1918-а и сметката на Сталин през 1939 година е една и съща: нека Германия воюва на запад, нека изтощава себе си, а същевременно и западните съюзници до последна възможност. Ние ще дадем мило и драго, за да помогнем на Германия да се изтощава до краен предел, а тогава…

В момента, когато по заповед на Ленин в Брест се подписва „мирът“ с Германия, в Петроград се извършва интензивна работа за свалянето на германското правителство. По това време в Петроград се издава на немски език в половинмилионен тираж комунистическият вестник „Die Fackel“ още преди подписването на Бресткия „мир“ през януари 1918 година в Петроград е създадена германската комунистическа група „Спартак“. Вестниците „Die Rote Fahne“ и „Die Weltrevolution“ също са родени не в Германия, а в комунистическа Русия по заповед на Ленин, който подписал „мира“ с Германия. През 20-те години комунизмът ще пусне дълбоки корени в Германия. Нека не забравяме, че за това доста е допринесъл Ленин, и то тъкмо в момента, когато Германия водела изнурителна безнадеждна война на запад, а Ленин имал с Германското правителство „мирен“ договор.