Виктор Суворов
Ледоразбивачът (38)

2

Тринайсетте УР-а по „Линията Сталин“ са резултат от титанични усилия и гигантски разходи през първите две петилетки. През 1938 година било взето решение всичките тринайсет УР-а да бъдат подсилени посредством изграждането в тях на тежки артилерийски капонири, освен това започнало изграждането на още осем. За една година в новите УР-ове били бетонирани над хиляда бойни съоръжения. И тъкмо в този момент бил подписан пактът Молотов-Рибентроп…

Пактът означавал, че е започнала Втората световна война. Същият пакт означавал, че между СССР и Германия вече няма разделителна бариера: сега те имат обща граница.

В тази толкова застрашителна обстановка Сталин можел да направи доста много, за да повиши сигурността на съветските западни граници и да гарантира неутралитета на СССР в хода на войната. Сталин например можел:

— да даде заповед за подсилване на гарнизоните на укрепените райони по „Линията Сталин“;

— да заповяда на заводите, които произвеждали въоръжение за УР-ове, рязко да увеличат продукцията си;

— да заповяда същото на заводите, които произвеждали отбранително въоръжение: противотанкови оръдия и противотанкови пушки;

— да мобилизира цялата строителна техника на държавата, всички ресурси, за да ускори рязко изграждането на „Линията Сталин“;

— след като привърши изграждането на „Линията Сталин“ и я приведе в пълна бойна готовност, да започне изграждането на втора подобна (или още по-мощна) отбранителна система пред „Линията Сталин“;

— освен двете мощни отбранителни системи можел да изгради и трети пояс от укрепени райони, зад „Линията Сталин“, да речем, по източния бряг на Днепър;

— да заповяда на войските на Червената армия да изкопаят хиляди километри траншеи, противотанкови ровове, окопи и ходове за съобщение от Балтийско до Черно море, преплитайки полевата отбрана на войските с ивиците на укрепените райони, използвайки последните като стоманена арматура на една непреодолима за противника отбрана.

Така би могъл да действа Сталин. Но той действал другояче… През есента на 1939 година, в момента на започването на Втората световна война, в момента на установяването на общи граници с Германия всички строителни работи по „Линията Сталин“ били прекратени (В. А. Анфилов. „Бессмертный подвиг“, с. 35). Гарнизоните на укрепените райони по „Линията Сталин“ били отначало съкратени, а после напълно разформирани. Съветските заводи прекратили производството на въоръжение и специално оборудване за фортификационни съоръжения. Съществуващите УР-ове били разоръжени; въоръжението, боеприпасите, приборите за наблюдение, свръзка и управляване на огъня били прибрани в складове (ВИЖ, 1961, №9, с. 120). Процесът на унищожаване на „Линията Сталин“ набира скорост. Някои от бойните съоръжения били дадени на колхозите за складиране на зеленчуци. Повечето бойни съоръжения били запълнени с пръст. Освен че престанала да произвежда въоръжение за УР-ове, съветската промишленост след започването на Втората световна война прекратила производството и на много други видове отбранително оръжие. Така например напълно било прекратено производството на противотанкови оръдия и на 76-мм полкови и дивизионни оръдия, които можели да бъдат използвани като противотанкови (ВИЖ, 1961, №7, с. 101).

Всичко свързано с отбраната безмилостно се разрушавало и унищожавало.

Редно е да споменем, че през лятото на 1940 година непосредствено по новата съветско-германска граница започнало изграждането на ивица от укрепени райони, която обаче никога не била довършена. В съветския Генерален щаб тези нови укрепени райони с известна доза ирония неофициално били наричани „Линията Молотов“. Решението за започване на строителството било взето на 26 юни 1940 година (В. А. Анфилов. „Бессмертный подвиг“, с. 162).

Отбранителното строителство по новите граници се извършвало много бавно, а разрушаването по старата граница — учудващо бързо.

През пролетта на 1941 година трагедията на „Линията Сталин“ достигнала апотеоза си. „Не знам как бъдещите историци ще обяснят това злодеяние срещу нашия народ. Днешните отминават това събитие с пълно мълчание, а аз не знам как да си го обясня. Много милиарди рубли (според моите пресмятания най-малко 120) изцеди съветското правителство от населението, за да построи по цялата западна граница непристъпни за врага укрепления — от море до море, от беловласата Балтика до Черно море. И в навечерието на самата война — през пролетта на 1941 година — заехтяха мощни експлозии по цялата 1200-километрова линия на укрепленията. Могъщите железобетонни капонири и полукапонири, три–, дву– и едноамбразурните огневи точки, командните и наблюдателните пунктове — десетките хиляди дълговременни отбранителни съоръжения бяха хвърлени във въздуха по личната заповед на Сталин“ (Генерал-майор П. Г. Григоренко. „В подполье можно встретить только крыс“, с. 141).