Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 32гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide(2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. —Добавяне

4

През втората половина на 1941 година, когато видял зор, Сталин създал не прости сапьорни батальони и полкове и дори не бригади, дивизии или корпуси, а ДЕСЕТ САПЬОРНИ АРМИИ, които разкопали страната от Балтийско до Черно море и създали заграждения и препятствия, непреодолими за която и да било армия на света. Виж, през първата половина на същата година Сталин сапьорни армии не формирал, както не формирал нито сапьорни корпуси, нито дивизии, нито бригади. През първата половина на 41-ва другарят Сталин бил зает с други проблеми и формирал войски с далеч не отбранително предназначение.

През първата половина на 41-ва в състава на НКВД се създава още едно ГУ, този път чисто военно: Главно управление на оперативните войски на НКВД. За началник на ГУОВ Сталин слага ветерана на Осназ Павел Артемиев, който до момента вече бил станал генерал-лейтенант от НКВД. Новото ГУ незабавно се включва в безсънния сталински ритъм. Започва разгръщането на войските. Основната бойна единица на подчинение на ГУОВ била мотострелковата дивия на НКВД. Броят на дивизиите достигнал няколко десетици, а броят на личния състав — стотици хиляди. Съставът на всяка МСД: танков полк (или батальон), два-три мотострелкови полка, гаубичен артилерийски полк и други части. Числеността на всяка МСД на НКВД е над 10 000 души. Всяка от новосъздадените МСД се прехвърля на границата. Само на западната. Може би за отбрана? Не. Ако един тенисист очаква удар на противника, по-добре е да го чака не до самата мрежа, а по-далеч от нея, за да види по-добре накъде е насочен ударът, за да има време да реагира правилно. Същото е и с подвижното съединение: за да отблъснеш удар, редно е да си по-далеч от границата, за да имаш време и пространство за провеждане на отбранителен маньовър. А ако тенисистът се изнесе устремно до мрежата (мотострелковата дивизия — до границата), това в никой случай не се прави за отбрана. До самата мрежа е най-доброто положение за нанасяне на удар, но най-лошото за отблъскване на удар на противника.

За настъпателните намерения на чекистите говорят и гаубичните артилерийски полкове в състава на войските на НКВД. Оръдията от малък и среден калибър стрелят с бръснещ огън и затова са добри при отбрана: с бръснещия огън принуждаваме настъпващия противник да се спре, да залегне, да се вкопае в земята. Виж, когато си сменим ролите — ние настъпваме, а противникът в окопите се отбранява — оръдията малко ще ни помогнат: траекториите са ниски, снарядите прелитат над окопите на противника, без да му причиняват вреда, и тогава на настъпващия му трябват гаубици. Гаубицата се различава от оръдието по стръмната си навесна траектория. Гаубицата е добра за изчопляне от окопите и траншеите на отбраняващи се войски на противника. Ако се готвим за настъпателна война, произвеждаме гаубици, ако очакваме, че ще водим отбранителна — оръдия, и, естествено, тогава въоръжаваме с тях бойните войски, а не наказателните.

На съветска територия наказателни дивизии с тежко настъпателно оръжие не са нужни: бунтовете и въстанията отдавна са потушени; Махно и Антонов не заплашват да разпалят всеруски пожар. На новите земи, завзети в съответствие с пакта Молотов-Рибентроп, цели две години бил осъществяван терор, но и там се оправяли без танкове и гаубици и само в случай на крайна нужда молели за съдействие Червената армия. Позволявам си да предположа, че мотострелковите дивизии на НКВД са били създавани през първата половина на 1941 година за нахлуване в Германия, за ситуация, когато войските на Червената армия ще напредват устремно, няма да се заплитат в продължителни боеве и ще оставят зад гърба си цели гарнизони и недоунищожени части на силния противник — тъкмо срещу тях са нужни мощни, добре въоръжени наказателни дивизии. Ако има други мнения, готов съм да ги изслушам и опровергая. Моля да не се лансира отбранителната версия. В една отбранителна война мощни, мобилни, грижливо комплектувани и великолепно въоръжени дивизии на НКВД изобщо не са нужни, както се оказали ненужни в самия край на войната наказателните дивизии на СС след навлизането на Червената армия на територията на Германия. С нахлуването си на 22 юни 1941 година Хитлер направил Бериевите танкисти, мотострелковаци и артилеристи безработни. Главното управление на оперативните войски на НКВД в отбранителната война се оказало изобщо безполезно. То увехнало като засадено в неподходяща почва цвете. Още на четвъртия ден от войната (според някои сведения — на втория) Сталин изтегля П. Артемиев от ГУОВ и оставя управлението без началник. След 1941 година МСД на НКВД вече не били създавани, а всички съществуващи били превърнати в обикновени стрелкови дивизии от Червената армия. Така 8-а МСД на НКВД била превърната в 63-та СД на РККА (по-късно 52-ра гвардейска), 13-а МСД на НКВД става 95-а СД от РККА (по-късно 75-а гвардейска), 21-ва МСД на НКВД се превръща в 109-а СД от РККА. Общо от състава на НКВД в РККА били прехвърлени 29 дивизии (Генерал-майор В. Некрасов. ВИЖ, 1985, №9, с. 29). В отбранителната война е нужна обикновена пехота, а не наказателна.

Но ето че през 1944 година Червената армия, а след нея и НКВД най-сетне се появиха в Централна Европа и установиха власт на работниците и селяните, социална справедливост и всички останали придобивки. И не бива да смятаме, че механизмът на изграждане на щастливия живот се е създавал и доизкусурявал през 1944 година. Не, Сталин го създавал още преди германското нахлуване. Просто Адолф Хитлер не позволил на Йосиф Сталин да се възползва от този механизъм преди 1944 година и така потрошил механизма, че щастливият живот можа да бъде установен само в някои страни от Европа, далеч не най-важните, и не завинаги.