Виктор Суворов
Ледоразбивачът (13)

4

На количеството и качеството на съветските танкове отговаряло количеството и качеството на съветските самолети. Днес комунистическите фалшификатори казват: да, имали сме много самолети, но те били лоши самолети. Били остарели и не трябва да бъдат включвани в сметката, нека броим само най-новите съветски самолети: МиГ-3, Як-1, Пе-2, Ил-2 и другите, а онези, които се произвеждали няколко години преди войната, не броим.

Ето какво мисли по повод на „вехториите“ британският летец Алфред Прайс, който през живота си е летял на четирийсет типа самолети и е прекарал във въздуха над 4000 часа. Мнението му за „остарелия“ съветски изтребител е: „Най-мощно въоръжение сред серийните изтребители в света през септември 1939 година имаше руският И-16 на конструктора Поликарпов…

По огневата си мощ И-16 два пъти превъзхождаше Месершмит-109Е и близо три пъти Спитфайър-1. Сред всички предвоенни изтребители в света И-16 беше уникален в такъв смисъл, че само той имаше бронева защита около пилота. Онези, които смятат, че преди Втората световна война руснаците са били изостанали селяни и след това са тръгнали напред под влияние на използването на германския опит, трябва да си припомнят фактите“ (A. Price. World War II Fighter Conflict, p. 18–21).

Тук трябва да добавим, че през август 1939 година съветските изтребители за пръв път в света използвали като оръжие в бойна обстановка ракетите. Редно е да добавим и това, че съветските конструктори вече създавали единствения в света самолет с брониран корпус — същинския летящ танк Ил-2, който имал свръхмощно по всички стандарти въоръжение, включително и осем реактивни снаряда.

Но в такъв случай защо съветската авиация още от първия ден на войната отстъпила господството във въздуха? Отговорът е прост: по-голямата част от съветските летци, включително и летците изтребители, НЕ БИЛИ ОБУЧАВАНИ ДА ВОДЯТ ВЪЗДУШНИ БОЕВЕ. На какво тогава са ги учили? Учили са ги да нанасят удари по земни цели. Уставите на съветската изтребителна и бомбардировъчна авиация ориентирали съветските летци към провеждането на грандиозна внезапна настъпателна операция, в която съветската авиация с един удар ще унищожи цялата авиация на противника на аеродрумите и ще грабне господството във въздуха. Още през 1929 година съветското списание „Война и революция“ във фундаменталната статия „Началният период на войната“ било направило извода, който след това повторили съветските авиационни устави, включително и уставите от 1940 и 1941 година: „Струва ни се твърде изгодно ние да проявим инициатива и първи да нападнем врага. Проявилият инициатива с нападение на въздушния си флот срещу аеродрумите и хангарите на своя враг после ще може да разчита на господство във въздуха.“

Съветските теоретици на авиацията имали предвид не някакъв враг изобщо, а твърде определен. Главният теоретик на съветската авиационна стратегия А. Н. Лапчински илюстрирал книгите си с най-подробни карти на стандартни обекти за бомбардиране, между които били Лайпцигският железопътен възел, „Фридрихщрасе“, Централната гара на Берлин и т.н. Лапчински обяснил как трябва да се отбранява съветската територия: „Решителното настъпление на земята привлича като магнит неприятелските въздушни сили и е най-доброто средство за отбрана на страната от въздушния противник… Въздушната отбрана на страната се осъществява не с маньовър от дълбочина, а с маньовър в дълбочина.“

Тъкмо поради това цялата съветска авиация през 1941 година била съсредоточена край самите граници. Полевият аеродрум на 123-ти изтребителен авиационен полк например се намирал на два километра от германските граници. В бойна обстановка това дава икономия на гориво при излитане на самолета по посока към противника. В 123-ти полк, както и в много други, набирането на височина трябвало да се осъществява вече над германска територия.

Съветският съюз преди войната и през нея създал доста голям брой великолепни и в същото време учудващо прости самолети. Но най-добрите постижения на съветската авиация са не в областта на създаването на самолети, които унищожават самолетите на противника във въздуха, а в областта на създаването на самолети, които унищожават самолетите и други цели на противника на земята. Най-високото съветско постижение в областта на авиационната техника от онзи период е Ил-2 и той бил предназначен за поразяване на противника на земята. Аеродрумите били най-важната му цел. Когато създавал този самолет агресор, конструкторът Илюшин предвидил една малка отбранителна подробност. В първоначалния си вариант Ил-2 бил двуместен: летецът управлява самолета и поразява целите, а зад гърба му картечарят прикрива задната полусфера от атаки на изтребителите на противника. Лично Сталин се обадил на Илюшин по телефона и му заповядал да махне картечаря и картечницата, Ил-2 бил ненужен за ситуация, в която нито един изтребител на противника не ще успее да излети…

След като започнало провеждането на плана „Барбароса“, Сталин пак телефонирал на Илюшин и му заповядал да произвежда Ил-2 двуместен: в отбранителна война дори самолетите агресори имат нужда от отбранително въоръжение.