Виктор Суворов
Ледоразбивачът (117)

2

За да разберем отношението на Сталин към писмата на Чърчил, трябва да си припомним политическата обстановка в Европа.

В дипломатическата война през 30-те години положението на Германия е най-неизгодно. Разположена в центъра на Европа, тя е била и в центъра на всички конфликти. Каквато и война да започне в Европа, Германия неизбежно е нейна участница. Затова дипломатическата стратегия на много страни през 30-те години се е свеждала до следната позиция: вие воювайте с Германия, а аз ще се помъча да остана встрани. Мюнхен-38 е ярък образец на тази философия.

Дипломатическата война през 30-те години е спечелена от Сталин и Молотов. С пакта Молотов-Рибентроп Сталин дава „зелена улица“ на войната, оставайки „неутрален“ наблюдател и готвейки милион парашутисти „за всеки случай“.

Великобритания и Франция загубват дипломатическата война и са принудени да водят истинска, Франция бързо излиза от войната. Какъв е политическият интерес на Британия?

Ако погледнем положението от страна на Кремъл, можем да си представим, че Чърчил е имал един-единствен политически стремеж: да намери гръмоотвод за германската „светкавична война“ и да отклони германския удар от Британия към всяка друга страна. Във втората половина на 1940 година такъв гръмоотвод е могъл да бъде само Съветският съюз.

По-просто казано, на Британия (според мнението на Сталин, което той открито изразява на 10 март 1939 година) й се иска да сбие Съветския съюз и Германия, а тя да стои настрани от боя. Не зная такова ли е било намерението на Чърчил, но точно в такъв аспект Сталин е възприемал всяко действие на британското правителство и дипломация.

Адмирал Н. Г. Кузнецов пише: „Сталин, естествено, имаше достатъчно основания да смята, че Англия и Америка се мъчат да ни сбият с Германия“ („Накануне“, с. 321).

Сталин е могъл да се досети за съдържанието на всяко писмо, изпратено от Чърчил, и без да го чете. Какво му е необходимо на Чърчил? Какво го безпокои? Сигурността на комунистическия режим в Съветския съюз или си има по-важни проблеми? За какво може да мечтае Чърчил в политически план? Само за едно: по някакъв начин да си разменят ролите със Сталин — Сталин да воюва с Хитлер, а Чърчил да наблюдава сбиването отстрани.

В дадената ситуация Чърчил е прекалено заинтересувано лице, за да може Сталин да повярва на думите му.

За да разберем отношението на Сталин към писмата на Чърчил, трябва да си припомним и стратегическата ситуация в Европа. Основният стратегически принцип е концентрацията. Концентрация на силата срещу слабостта. В Първата световна война Германия не е могла да приложи основния стратегически принцип, защото е воювала на два фронта. Стремежът да бъдеш силен едновременно на два фронта води до общо отслабване, а опитите усилията да се концентрират на един от фронтовете означават автоматично отслабване на другия, от което противникът незабавно ще се възползва. Поради наличието на два фронта по време на Първата световна война Германия е била принудена да се откаже от принципа на концентрацията и следователно — от стратегията на съкрушителния удар, заменяйки го с единствената възможна алтернатива — стратегията на изтощаването. Но ресурсите на Германия са били ограничени, а на противниците й — неограничени. Затова воденето на изтощителна война за Германия означава единствено катастрофален край.

През Втората световна война германският Генерален щаб и самият Хитлер много добре са разбирали, че война на два фронта означава катастрофа. През 1939–1940 г. Германия фактически е имала непрекъснато не повече от един фронт. Затова германският Генерален щаб е имал възможността да прилага принципа на концентрацията и го е прилагал блестящо, съсредоточавайки германската военна мощ първо срещу един, после срещу друг противник.

Каква е основната задача на германската стратегия? Да не се допусне война на два фронта. Да имаш само един фронт значи да имаш блестящи победи. Двата фронта са отказ от основния стратегически принцип, преход от стратегията на съкрушителния удар към стратегията на изтощаването, провал на „светкавичната война“, край и катастрофа.

За какво може да мечтае Чърчил през 1940 година в стратегически план? Само за едно: за Германия войната да се превърне от война на един фронт във война на два фронта.

Лично Хитлер е смятал, че да се воюва на два фронта е невъзможно. На 23 ноември 1939 година висшият команден състав на германските въоръжени сили има съвещание, на което Хитлер е казал, че война срещу Съветския съюз може да се започне чак след като свърши войната на Запад.

А сега си представете, че през 1940 година някой ви съобщава, че Хитлер има намерение да се откаже от великия стратегически принцип и вместо концентрация готви разсредоточаване на силите; че някой упорито ви шепне на ухото: Хитлер преднамерено иска да повтори грешката на Германия от Първата световна война. Всеки ученик знае, че война на два фронта за Германия означава самоубийство. По-късно Втората световна война ще потвърди това правило още веднъж, при което лично за Хитлер войната на два фронта ще означава самоубийство в буквалния смисъл на думата.

Ако през 1940 година, след падането на Франция, някой ви беше казал, че Хитлер се готви за самоубийствена война на два фронта, щяхте ли да му повярвате? Аз — не.

Ако такова нещо ми съобщи съветското военно разузнаване, бих посъветвал началника на ГРУ генерал Коликов да остави поста си и да се върне в академията, за да изучи още веднъж причините за поражението на Германия в Първата световна война. Ако новината за самоубийствената война ми е съобщил някой лаик, бих му отговорил: Хитлер не е идиот, по-вероятно е ти да си идиот, драги приятелю, щом смяташ, че Хитлер доброволно ще почне война на два фронта.

Чърчил е най-заинтересованият човек в света Хитлер да воюва на два фронта. Ако Чърчил ви каже под секрет, че Хитлер се готви за война на два фронта, как ще се отнесете към съобщението му?