Виктор Суворов
Ледоразбивачът (106)

3

На границите с Германия и Румъния са били прехвърляни генерали и офицери не само от вътрешните и полуфронтовите окръзи, но и от истинския фронт. В Далечния изток е имало постоянно огнище на война, въоръжените сблъсъци нееднократно са прераствали в конфликти с участието на стотици танкове и самолети от двете страни. По това време войната между Япония и СССР е изглеждала напълно възможна, а според някои чужди наблюдатели — дори неизбежна. Затова в Далечния изток не е имало военен окръг, а фронт, в чийто състав влизат три армии.

В края на 1940 година генерали (а също и войски от цели дивизии и корпуси) тайно са прехвърляни на запад, и то с нарастващи темпове. Прехвърлянията не са засягали само генерали от средна ръка: много висши командири са вдигнати от Далекоизточния фронт, без да им се намери достойна смяна или изобщо без такава. Например на запад е заминал началникът на оперативното управление на фронтовия щаб генерал-майор Т. П. Котов.

Генерал-майор П. Г. Григоренко (по това време подполковник в щаба на Далекоизточния фронт) си спомня: „На запад бяха изтеглени Иван Степанович Конев, Маркиан Михайлович Попов, Василий Иванович Чуйков и още много други висши военачалници.“

За да оценим дори тоя много малък списък, ще напомня, че генерал-лейтенант В. М. Попов (по-късно армейски генерал) е бил командващ 1-ва армия в Далечния изток, а генерал-лейтенант И. С. Конев (впоследствие маршал на Съветския съюз) — на 2-ра армия. Аз изцяло отхвърлям всички измислици, че преместването на генералите е ставало, защото вече се е предвиждало, че Германия ще нападне Съветския съюз. Попов ще посрещне войната като командващ Северния фронт на границата с Финландия, а Конев е придвижвал армията си към границата с Румъния.

Интересен е пътят на генерал Конев от длъжността командващ 2-ра армия в Далечния изток до командващ 19-а армия на румънската граница. Конев не върви направо. Криволичи. След като предава 2-ра армия в Далечния изток през април 1941 година („Советская военная энциклопедия“, т. 2, с. 409), Конев приема Забайкалския военен окръг. Той остава там колкото да го видят и без много-много шум тихомълком се появява в Ростов и приема Севернокавказкия военен окръг. Тук Конев завършва формирането на 19-а армия, става неин командващ и „в обстановка на най-строга секретност“ (в случая изразът е на армейски генерал С. М. Щеменко) в края на май 1941 година започва прехвърлянето на дивизията, и корпусите от армията си към границата с Румъния. За кратко време — четири длъжности и преместване от най-източните до най-западните граници. Лисица в генералска униформа. Как иначе да го нарече човек? Преди всички настъпателни операции (но не и преди отбранителните) Сталин е криел най-добрите си генерали и маршали. Това се отнася най-вече за Жуков, Василевски, Конев, Рокосовски, Мерецков. И през пролетта на 1941 година, както обикновено преди всички най-големи настъпателни операции, Конев така заличава следите си, че и най-добрите му приятели не знаят къде е изчезнал.