Виктор Суворов
Ледоразбивачът (103)

8

Защитниците на комунистическата версия се хващат за сламка. Те казват: Шапошников е разбирал, че предислоцирането на войските означава война. Но през 1941 година началник на Генералния щаб вече не е бил Шапошников, а Жуков. Може би той е предислоцирал войските, без да разбира, че това значи война?

Не, приятел чета, Жуков е разбирал всичко, и то — по-добре от нас. За да си изясним цялата решителност на съветското висше командване, трябва да се върнем в 1932 година, в 4-та кавалерийска дивизия, най-добрата не само в цялата Червена кавалерия, но и в цялата Червена армия. До 1931 година дивизията е била в Ленинградския военен окръг, разквартирувана там, където по-рано е била императорската конна гвардия. Всеки може да си представи условията, при които е живяла и се е готвила за бой тая дивизия. Няма по-точна дума, с която биха могли да бъдат определени тия условия от думата — великолепни. Но ето че през 1932 година по изключително важни оперативни съображения дивизията е била преместена в зле подготвена база. Маршал Жуков: „В продължение на година и половина дивизията беше принудена сама да си строи казарми, конюшни, щабове, жилища, складове и цялата учебна база. В резултат блестящо подготвената дивизия се превърна в лошо работеща военна част. Липсата на строителни материали, дъждовното време и други неблагоприятни условия не й позволиха навреме да се подготви за зимата, което се отрази крайно тежко на общото й състояние и бойната й готовност. Дисциплината се влоши…“ („Воспоминания и размышления“, с. 118).

През пролетта най-добрата кавалерийска дивизия в Червената армия е била „в състояние на краен упадък и небоеспособност“. За главен виновник е бил посочен командирът на дивизията с всички произтичащи лоши последици за него, а за дивизията е „намерен друг командир“. Тоя „друг командир“ е бил Г. К. Жуков. Оттук започва и неговият възход. Работата на Жуков е била наблюдавана от командира на корпуса С. К. Тимошенко, но и лично от народния комисар на отбраната К. Е. Ворошилов — дивизията е носила неговото име. Ворошилов е очаквал от Жуков да възстанови старата слава на 4-та кавалерийска дивизия и Жуков с драконови мерки възстановява тая слава, доказвайки, че на него може да му се възлагат всякакви, дори теоретически неизпълними задачи.

През 1941 година всички участници в тая история се изкачват на по-високо стъпало от онова, на което са били през 1933 година. На много по-високо. К. Е. Ворошилов става член на Политбюро, маршал на Съветския съюз, председател на Комитета на отбраната; С. К. Тимошенко — маршал на Съветския съюз, народен комисар на отбраната; Г. К. Жуков — армейски генерал, заместник народен комисар на отбраната, началник на Генералния щаб. Това е тройката, която ръководи тайното придвижване на съветските войски към границата с Германия.

Те тримата знаят много по-добре от нас, и не на теория, че дори една-единствена дивизия не може да се остави да зимува в гората неподготвена. Войникът може да презимува при всякакви условия. Не това е проблемът. Проблемът е, че на западната граница няма стрелбища, полигони, танкодруми, няма учебни центрове, няма условия за бойна подготовка. Войските трябва или незабавно да влязат в бой, или ще последва неизбежната деградация, влошаване на бойната подготовка. Те знаят, че нито една дивизия не може да бъде оставена да зимува на неподготвено място. Те знаят, че ще се намерят виновни, и знаят какво ще се случи с виновните. Но те фактически разполагат ЦЯЛАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ по места, където няма условия за бойна подготовка:

Войната не започна така, както искаше Сталин, и затова свърши другояче: Сталин спечели половината от Европа. Но за да разберем и докрай да оценим Сталин, нека за миг да си представим следната ситуация: Хитлер не напада Сталин на 22 юни 1941 година. Да речем, че Хитлер е решил да превземе Гибралтар и отлага операция „Барбароса“ с два месеца.

Какво ще прави Сталин в такъв случай?

Първо, той не може да върне армиите си обратно. Много армии и корпуси, създадени през първата половина на 1941 година, изобщо няма къде да се върнат освен в „градчетата с дървени бараки за дървосекачи“. За изтеглянето на войските отново ще са необходими няколко месеца, жп транспортът ще бъде парализиран, което би означавало икономическа катастрофа. Пък и какъв е смисълът първо половин година да съсредоточаваш войски, а после още половин година да ги разсредоточаваш? Но дори ако след пълното, съсредоточаване започне незабавно разсредоточаване, и в тоя случай не би било възможно процесът да приключи, преди да е настъпила зимата.

Второ, Сталин не може да остави армиите си да зимуват в горите покрай границата. Без напрегната бойна подготовка армиите бързо губят способност да воюват. Освен това по някаква причина Сталин пази в най-строга тайна процеса на създаване и прехвърляне на армиите от Втори стратегически ешелон на запад. Би ли могъл да разчита, че тайната ще бъде напълно запазена, ако остави за няколко седмици тия безбройни армии в горите край границата?

Централният въпрос на моята книга е: ЩОМ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НЕ Е МОГЛА ДА СЕ ВЪРНЕ НАЗАД, А И НЕ Е МОГЛА ДЪЛГО ДА ОСТАНЕ В ГРАНИЧНИТЕ РАЙОНИ, КАКВО Й Е ОСТАВАЛО ДА ПРАВИ?

Комунистическите историци са готови да обсъждат какви ли не детайли и да изнамират какви ли не грешки. Но хайде да се дистанцираме от второстепенните детайли и да дадем отговор на основния въпрос.

На тоя въпрос всички комунистически историци се страхуват да отговорят. Ето защо ви предлагам мнението на един генерал, който „през май 1940 година става заместник-началник на оперативното управление в Генералния щаб, работи над оперативната част от плана за стратегическо разгръщане на съветските въоръжени сили по северното, северозападното и западното направление“ („Советская военная энциклопедия“, т. 2, с. 27). В неговия план всичко е било правилно, ето защо, започвайки войната като генерал-майор, след година и половина става маршал на Съветския съюз. Той, а не Жуков управлява Червената армия през последните години от живота на Сталин и слиза от високите постове заедно с неговата смърт.

Маршал Василевски, имате думата: „Опасенията, че на Запад ще се вдигне шум по повод на тъй нареченото агресивно поведение на СССР, трябваше да бъдат отхвърлени. Ние стигнахме до… Рубикона на войната и трябваше твърдо да се направи крачка напред“ (ВИЖ, 1978, №2, с. 68).

Във всеки грандиозен процес има критичен момент, след който събитията стават необратими. За Съветския съюз този момент е 13 юни 1941 година. След 13 юни войната за Съветския съюз е станала абсолютно неизбежна, и то тъкмо през лятото на 1941 година, независимо от това как би постъпил Хитлер.