Виктор Суворов
Ледоразбивачът (100)

5

Веднага след подялбата на Полша през 1939 година огромно количество съветски войски са били прехвърлени от мястото на постоянна дислокация към новите граници. Но новите територии не са били приспособени за дислоциране на голямо количество войски, особено пък на съвременни — с голямо количество бойна техника.

В официалната „История на Втората световна война“ четем: „Войските от западните гранични окръзи изпитваха големи трудности. Всичко трябваше да се изгражда и оборудва наново… базите и снабдителните пунктове, аеродрумите, пътната мрежа, жп възлите, линиите за връзка…“ (т. 4, с. 27).

В официалната история на Белоруския военен окръг („Краснознаменный Белорусский военный округ“) четем: „Преместването на части и съединения от окръга в западните области на Белорусия предизвика немалки трудности… Личният състав на 3-та, 10-а и 4-та армия беше зает с ремонта и строителството на казарми, складове, военни лагери, с оборудване на полигони, стрелбища, танкодруми. Войските изпитваха огромно напрежение“ (с. 84).

Генерал-полковник Л. М. Сандалов: „Преместването на войските беше свързано с огромни трудности. Казарменият фонд бе много малък… За войските, неподсигурени с казармени помещения, се правеха землянки“ („На Московском направлении“, с. 41).

А войски са пристигали непрекъснато. Генерал Сандалов казва, че за разквартируването на войските през 1939–1940 г. са били използвани складове, бараки, всякакви помещения. „В Брест се струпа огромно количество войски… В долните етажи на казармите се монтираха четириетажни нарове“ (пак там).

Началникът на Управление бойна подготовка на Червената армия генерал-лейтенант В. Н. Курдюмов на съвещание на командния състав през декември 1940 година казва, че войските в новите райони, вместо да се занимават с бойната си подготовка, са принудени да вършат съвсем друга работа.

На същото съвещание началникът на Автобронетанковото управление генерал-лейтенант Я. Н. Федоренко казва, че почти всички танкови съединения през 1939–1940 година са променяли дислокацията си — понякога дори по три-четири пъти. Резултатът: „повечето от половината части, прехвърлени на ново място, нямаха полигони“. Предислоцирането и разквартируването на войските от Първи стратегически ешелон през 1939–1940 г. е извършено с цената на огромни усилия. Но ето че от февруари 1941 година, отначало бавно, а после все по-бързо, започва прехвърлянето на войски от Втори стратегически ешелон в същите райони.

В този момент настъпва една промяна, останала незабелязана от историците: съветските войски престават да се грижат за това как ще прекарат следващата зима. Войските от Първи стратегически ешелон, изоставяйки всички землянки й недовършени казарми, тръгват към граничната зона. Става дума за всички войски и за придвижване непосредствено до границата (Маршал И. Х. Баграмян. ВИЖ 1976, №1, с. 62). Войските от Втори стратегически ешелон, вдигнати от вътрешността на страната, не са използвали недовършените казарми и военните градчета, изоставени от Първи стратегически ешелон. Пристигащите войски не са имали намерение да зимуват по тия места и изобщо не са се подготвяли за зимата. Не са правили землянки, не са изграждали полигони и стрелбища, дори не са копаели окопи. Има множество официални документи и мемоари на съветски генерали и маршали, според които войските са живели само на палатки.

Пример: през ранната пролет на 1941 година в Прибалтика се формира 188-а стрелкова дивизия към 16-и стрелкови корпус от 11-а армия. През май тя приема запасняци. Дивизията построява временно лятно палатково градче в района на Козлово-Руда (на 45–50 км от държавната граница). Под прикритието на съобщението на ТАСС дивизията изоставя градчето и тръгва към границата. Всякакви опити да се намери поне намек за подготовка за зимата са обречени на провал — дивизията не с имала намерение да зимува тук. Паралелно върви разгръщането на 28-а танкова дивизия — същата картина. Във всички танкови, във всички новосформирани стрелкови дивизии отношението към зимата се е променило — зимата вече не плаши никого.

Маршал на Съветския съюз К. С. Москаленко (по това време генерал-майор, командир на бригада) получава следната задача от командващия 5-а армия генерал-майор М. И. Потапов: „… Тук започва да се формира твоята бригада… Ето тук ще заемеш определен участък от гората и ще построиш лагер…“ Мощната, напълно комплектувана бригада в състав над 6000 души и сто тежки оръдия с калибър до 85 мм ще изгради лагера за три дена. След това започва напрегната бойна подготовка по 810 часа на ден, без да влизат в сметката нощните учения, самоподготовката, почистването на оръжието, тренировките с пълно бойно снаряжение („На Юго-Западном направлении“, с. 18).

Ако съветските войски са се готвили за отбрана, те би трябвало да се окопават, изграждайки непрекъсната линия от траншеи от Ледовития океан до устието на Дунав. Но те не го правят. Ако са имали намерение да прекарат в мир още една зима, би трябвало, започвайки от май-април, да строят, да строят и да строят! Но и това не се прави. Някои дивизии са имали някъде отзад, зад гърба си, недовършени казарми. Но много дивизии се създават през пролетта на 1941 година и нямат никъде нищо: нито казарми, нито бараки, а и не правят землянки. Къде другаде са имали намерение да зимуват, ако не в Централна и Западна Европа?