Виктор Суворов
Ледоразбивачът (92)

1

Основната прилика между Първи и Втори стратегически ешелон е, че най-мощните армии в техния състав се разгръщат не срещу Германия, а срещу петролните залежи на Румъния. Основната разлика между Първи и Втори стратегически ешелон е цветова. Да, да. Ешелоните са били с различен цвят. Първи е бил със зелен и сиво-зелен цвят (защитен, както казват в армията) — в цвета на милионите войнишки гимнастьорки. Защитният цвят е доминиращ и във Втори ешелон, но той е обилно изпъстрен с черен.

Веднъж ми се случи да присъствам на среща с генерала от запаса Ф. Н. Ремезов, който през 1941 година под прикритието на съобщението на ТАСС е изоставил Орловския военен окръг, обединил е цялата му войска и войските от Московския в 20-а армия и, след като я е оглавил, тайно я е повел на запад. Разговорът се водеше в тесен кръг, външни лица нямаше и затова той беше доста откровен. Слушатели бяха офицери и генерали от щаба на окръга, запознати с тоя въпрос не само от мемоарите на генерала. Завърза се спор. В разгорещения спор един темпераментен полковник зададе на генерал Ремезов следния директен въпрос: защо немците наричат 69-и стрелкови корпус от вашата армия „черен корпус“? Генерал Ремезов не даде задоволителен отговор. Той все се връщаше към 56-а армия, която е командвал по-късно и която поради недостиг на сиви шинели била облечена в черни, железничарски. Но това е било през декември.

Ремезов явно бягаше от отговора. Питаха го за юни 1941-ва, когато недостиг все още не е имало и войниците не са тичали, облечени в шинели — много естествено: било горещо. В 69-и стрелкови корпус доста войници през лятото са били облечени в черна униформа. И те наистина не са били много малко, щом германското разузнаване ги е забелязало и неофициално е нарекло 69-и корпус „черен“.

Тоя корпус не е бил единствен. 63-ти стрелкови от 21-ва армия от Втори стратегически ешелон също фигурира като „черен корпус“ в германските документи. Командирът на тоя корпус Л. Г. Петровски е бил голям пълководец от гледна точка на всички възможни стандарти. На петнайсет години той участва в щурма на Зимния дворец, минава през цялата гражданска война, три пъти е тежко раняван. В края на гражданската война осемнайсетгодишният Петровски е вече командир на полк. На двайсет години блестящо завършва Генералщабна академия. Командва най-добрите съединения на Червената армия, включително 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. На 35 години е заместник-командващ Московския военен окръг.

Командирът на корпуса Петровски се проявява в боевете като пълководец от стратегически мащаб. През август 1941 година получава войнското звание генерал-лейтенант и е назначен за командващ 21-ва армия. В коя момент 63-ти стрелкови корпус след ожесточени битки е попаднал в обкръжение. Сталин заповядва на Петровски да изостави корпуса и незабавно да оглави армията. Петровски моли заповедта за назначението му за командващ армията да бъде отсрочена с няколко дни и връща самолета, който е изпратен да го вземе, натоварен с ранени войници.

Петровски извежда от обкръжение своя „черен корпус“ и отново се връща в тила на противника, за да изкара от обкръжение още една дивизия — 154-та стрелкова (командир на дивизията по това време е бригаден командир А. С. Фоканов). По време на пробива Петровски е бил смъртоносно ранен. Германските войници, които са намерили и разпознали трупа му, по заповед на висшестоящото началство погребали съветския генерал с всички подобаващи военни почести. На гроба му е поставен огромен кръст с надпис на немски: „Генерал-лейтенант Петровски, командир на «черния корпус»“.

Съветски източници потвърждават тоя необичаен жест на германското командване по отношение на съветския генерал. За действията на 63-ти „черен корпус“ може да се прочете по-подробно в статия, публикувана във ВИЖ, 1966, №6. „Советская военная энциклопедия“ (т. 6, с. 314) потвърждава правотата на тая статия. За „черния корпус“ на Петровски се споменава и в книгата на генерал-лейтенант от артилерията Г. Д. Пласков („Под грохот канонады“, с. 163).

Германското разузнаване е отбелязало наличието на черна униформа и в други армии от Втори стратегически ешелон. Когато тая униформа е преобладавала над обичайната зелена, полковете, дивизиите, а понякога и цели корпуси са получавали названието „черни“. 24-та армия от Втори стратегически ешелон, тайно вдигната от Сибир, не е била изключение. В хода на боевете германците са нарекли „черни“ няколко от нейните полкове и дивизии. Но още преди да влязат в бой, с дивизиите и корпусите на тая армия са ставали доста странни неща.

В края на юни ешелоните на тая армия са се проточвали на разстояние от хиляди километри. По това време командващият армията генерал-лейтенант С. А. Калинин (след като е изоставил Сибирския военен окръг) вече е в Москва и решава проблема за прехраната на 24-та армия. Той е приет от секретаря на Московския градски комитет на партията. Има думата генерал-лейтенант С. А. Калинин: „Секретарят на МГП се свърза по телефона с Народния комисариат на вътрешните работи.

— Другарят, с когото току-що говорих — поясни секретарят на МГК, — има опит в организирането на изхранването. Дълго време се е занимавал с тая работа при строителството на канала Волга-Москва. Той ще ни помогне.

След двайсетина минути в кабинета на секретаря влезе висок, стегнат, строен командир от НКВД с три ромба на яката на гимнастьорката, бързо се договорихме по всички въпроси“ („Размышления о минувшем“, с. 133).

Жалко, че генерал Калинин се стеснява да спомене имената на секретаря на МГК и на стройния военен с трите ромба.

След първите боеве 24-та армия попада в сигурни ръце: командването и е поето от генерал-майор от НКВД Константин Ракутин. А генерал-лейтенант С. А. Калинин по лична заповед на Сталин се връща в Сибир. Не, не да командва окръга. Окръгът си остава без военно ръководство. По заповед на Сталин Калинин сформира, десет нови дивизии. Даваме думата на Калинин: „Съединенията се формираха в такива места, където по-рано изобщо не е имало военни части. Аз започнах работата си с посещение на тия пунктове.

Първият ми полет беше до един сибирски град. Няколко години преди войната там, в затънтените гори, е било построено градче с дървени бараки за дървосекачи. Точно то беше използвано за разквартируване на частите от съединението, което се формираше.

Почти от всички страни градчето беше заобиколено от непроходима тайга“ (пак там, с, 182).

Всичко за „градчетата с дървени бараки за дървосекачи“ намираме в „Архипелаг ГУЛАГ“, в трите тома на Александър Солженицин. И така: десет нови дивизии (с над 130 000 души) в Сибирския военен окръг се формират не по места, където по-рано е имало военни части, а в „градчета с дървени бараки“. Може би ще ми се каже, че едва ли са превърнали затворниците във войници. Просто генерал Калинин е използвал празните бараки, за да разквартирува пристигащите мобилизирани запасняци, които тук се подготвят за войници. Добре. Ще се съгласим с това. Но в такъв случай къде са отишли „дървосекачите“? Защо градчето (а то не е единствено) е празно? Ами просто защото генерал Калинин ОЩЕ ПРЕДИ ВОЙНАТА е комплектувал 24-та армия с „дървосекачи“, тайно я е подготвил и я е изпратил на запад. Ето защо полковете и дивизиите в тази и във всички останали армии от Втори стратегически ешелон са били „черни“: „дървосекачите“ много често изобщо не са били обличани във военна униформа. Тъкмо затова армията, която Калинин тайно е прехвърлил на запад, е зачислена на продоволствие не към. Управлението по организация на тила към Генералния щаб на РККА, а към Главното управление на лагерите при Народния комисариат на вътрешните работи. Ето защо Сталин поставя начело на 24-та армия не получекиста Калинин, а чекиста от чиста проба Ракутин. Той по-добре е знаел как трябва да се оправя с „дървосекачите“.