Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- , 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Условно-алтернативен сюжет
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,2 (× 32гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide(2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Ледоразбивачът
Трето издание
Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 23
Издателство „Факел експрес“, 2001 г.
ISBN: 954-7772-10-1
История
- —Добавяне
Глава 23
За изоставените военни окръзи
В Червената армия отдавна е въведено правилото: войските още са в поход, а командването вече тръгва към мястото, където предстои да се действа.
1
Съветски генерал, който се изкачва по служебната стълба, минава през длъжностите: командир на дивизия, на корпус, командващ армия… И накрая — командващ военен окръг. Но тази длъжност не е просто следващата степен. Това е скок. Командващият окръг е военен началник от висок ранг, но освен това е своего рода военен губернатор на територия от стотици, хиляди, а в някои случаи и десетки милиони километри, на която живеят милиони и дори десетки милиони хора. Командващият военен окръг отговаря не само за войските, но и за използването на населението, на промишлеността, транспорта, комуникациите, селското стопанство, природните ресурси за целите на войната.
Преди войната територията на Съветския съюз е била разделена на шестнайсет военни окръга. Осем са били гранични, други осем не са имали граници с чужди държави и са се смятали за вътрешни. Всеки окръг е важен по свой начин. В един има много войски, в други — по-малко, но затова пък те са мощен промишлен и мобилизационен потенциал.
На 13 май 1941 година седем души командващи вътрешни военни окръзи (Московският е изключение) са получили изключително важно нареждане: във всеки от седемте окръга да се сформира по една нова армия с непосредственото участие на всички щабове и войски от окръга; командващите окръзите лично да оглавят новите армии и точно след един месец, на 13 юни 1941 година, да започне прегрупирането на запад.
И така, седемте командващи вътрешни военни окръзи се превръщат в командващи армии. Но само седем генерали не вършат работа. Всеки командващ армия има нужда от заместници, щаб, началници на артилерията, на инженерни войски, на свързочни и на тила. Откъде да се вземат толкова генерали? Проблеми няма. При Сталин всичко е подготвено, всичко е предвидено. Аз започнах разказа за прегрупирането на войските от дивизията на Уралския военен окръг. На базата на този пример ще обясним и Сталиновото решение. В Уралския военен окръг се създава 22-ра армия. Командващият окръга генерал-лейтенант Ф. А. Ершаков лично оглавява армията. Членът на военния съвет на окръга комисарят на корпус Д. С. Леонов става член на военния й съвет. Началник-щабът на окръга генерал-майор Г. Ф. Захаров става неин началник-щаб, а щабът на окръга се превръща в щаб на 22-ра армия.
Въпросът е: кого да оставят на Урал? Урал — това е Магнитка, Уралмаш, никому неизвестният тогава Танкоград. Урал — това е стоманеният пояс, който свързва Европа и Азия в неделим монолит. Урал — това са ресурси, заводи, работна сила в лагерите.
Не е ли опасна цялата тази територия да се остави без военен губернатор? Ще ми подскажат, че всеки командир си има заместник, който е предвиден точно за това — да замества командира, докато той отсъства. Но работата е там, че заместник-командващият Уралския военен окръг генерал-лейтенант М. Ф. Лукин вече е получил заповед да се премести в Забайкалието. Там той е сформирал 16-а армия и след съобщението на ТАСС тя тайно е тръгнала на запад. Затова начело на Уралския окръг се оказва никому неизвестният генерал-майор А. В. Катков, фактически без щаб, след като командването на окръга е оглавило новосформираната армия.
Същото е станало и в Харковския военен окръг. Знаем, че в навечерието на войната на границата с Румъния е сформирана 18-а армия. Командването и щабът на тая армия са командването и щабът на Харковския военен окръг. Командващият окръга генерал-лейтенант А. К. Смирнов, началник-щабът генерал-майор В. Я. Колпакчи, началникът на авиацията на окръга генерал-майор С. К. Горюнов и всичките им подчинени са прехвърлени на границата с Румъния, в новата 18-а армия. Така че окръгът остава без всякакво ръководство.
19-а армия — това са всички войски и щабове от Севернокавказкия военен окръг. Командващият окръга генерал-лейтенант И. С. Конев е обединил всички войски от своя окръг в 19-а армия, оглавил я е и е поел на запад, оставяйки окръга без всякакъв военен контрол. Теоретически вместо него е трябвало да остане неговият заместник — немският комунист генерал-майор Макс Рейтер, но вече знаем, че по това време той не е бил в Кавказ, а в Украйна и по-точно в Черкаси, където са пристигали ешелоните на 19-а армия. Знаем, че Рейтер е бил в Украйна — не само от мемоарите на М. В. Захаров, но и от много други източници — например от мемоарите на маршал И. Х. Баграмян („Так начиналась война“, с. 63).
Да видим какъв е командният състав на ВВС в Севернокавказкия военен окръг. Командващият е генерал-майор Е. М. Николаенко, началник-щаб на ВВС — полковник Н. В. Корнеев, командир на изтребителната авиодивизия — генерал-майор Е. М. Белейки. След съобщението на ТАСС ги виждаме на същите длъжности, само че не в окръга, а в 19-а армия, която тайно се прехвърля в Украйна.
20-а армия — това е Орловският военен окръг. Командващият окръга генерал-лейтенант Ф. Н. Ремезов е обединил всичките си войски и войските от Московския военен окръг под свое командване, взел е щаба на окръга, след като го е превърнал в щаб на 20-а армия, и е поел тайно на запад, изоставяйки централната част на Русия на произвола на съдбата, без военен контрол.
21-ва армия — това е Приволжкият военен окръг. Командващият окръга генерал-лейтенант В. Г. Герасименко е станал командващ 21-ва армия, началник-щабът на окръга генерал В. Н. Гордов — началник-щаб на армията. Началниците на различните родове войски и служби, стотици други командири заменят в своите названия думите „Приволжки военен окръг“ с „21-ва армия“. Например, ако ви попадне информация, че главният маршал на ВВС Г. А. Ворожейкин в началото на 1941 година (по това време, разбира се, с по-нисък чин) е оглавявал авиацията на Приволжкия военен окръг, без да надничате в архивите, може да твърдите, че след 13 юни той е станал началник на авиацията на 21-ва армия и тайно е отпътувал към границата с Германия. Ако знаете, че генерал-полковник от инженерни войски Ю. В. Бордзиловски по същото време и в същия окръг (с по-нисък чин, разбира се) е служил в инженерния отдел, без всякакво колебание може да твърдите, че след съобщението на ТАСС е служил в инженерния отдел на 21-ва армия.
В Сибирския военен окръг (с командващ генерал-лейтенант С. А. Калинин) е била сформирана 21-а армия, а в Архангелския (с командващ генерал-лейтенант В. Я. Качалов) — 28-а армия.
В един и същи ден, на 13 юни 1941 година, в момента, когато по съветското радио се предават странните съобщения на ТАСС, по безкрайните територии на Централна Русия, Северен Кавказ, Сибир, Урал, от Архангелск до Кубан и от Орел до Чита старият военно-териториален ред фактически престава да съществува. В случай на бунт, да речем, той не би могъл да бъде потушен — ВСИЧКИ дивизии са се придвижили към границата с Германия. Нещо повече — не би имало и кой да вземе решение за потушаването на евентуалния бунт — фактически всички генерали тайно са отишли на запад. Бунтовете се потушават от НКВД, но в случай на доста сериозни събития само войските на НКВД са крайно недостатъчни, необходима е армия. Между другото във войските на НКВД в тоя момент са ставали не по-малко странни неща, но за тях — по-нататък.
Възниква въпросът: какво е ставало? Може би Сталин не е имал доверие на своите командващи и е решил да ги свали всичките едновременно? Не, не е така. Всички, на които не е имал доверие, Сталин предвидливо ги е изтребил, а на тяхно място е поставил ония, на които е имал доверие. Трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че на мястото на заминалите генерали често пъти не е оставал никой. След като командващият окръга е взимал със себе си своите заместници, началник-щаба, целия щаб и е тръгвал тайно на запад, Сталин не е назначавал нов генерал. Например командващият Сибирския военен окръг генерал-лейтенант С. А. Калинин е превърнал цялата войска и щаба на окръга в 24-та армия и тайно я е извел на запад, а новият генерал е пристигнал в Сибир чак през 1942 година („Советская военния энциклопедия“, т. 7, с. 338). Новите командващи на всички останали вътрешни военни окръзи са идвали или със закъснение от няколко месеца, или са били генерали от третостепенно значение, които никога — нито по-рано, нито по-късно — не са били удостоявани с честта да командват окръг или армия. Ярък пример в това отношение е генерал-майор М. Т. Попов в Приволжкия военен окръг.
Остава да предположим, че всички командири и техните войски е трябвало да направят нещо по-сериозно от запазването на съветската власт във вътрешните райони на Съветския съюз.
От всички осем вътрешни окръга изключение прави Московският. Естествено, Москва си е Москва. Тук за разлика от всички останали вътрешни окръзи командващият не е бил нито генерал-лейтенант, нито дори генерал-полковник, а армейски генерал — И. В. Тюленев.
Но ето че пол прикритието на съобщението на ТАСС съветските генерали, щабовете, войските напускат вътрешните военни окръзи. И дори изключителното положение на Московския не го спасява от тая участ. Всички войски от окръга отиват да подсилят Първи стратегически ешелон и 20-а армия от Втори. Всички оръжейни запаси, боеприпасите, имуществото от Московския военен окръг са изпратени на западната граница. След това идва ред и на командването. Ясно е, че генерал И В Тюленев в този момент е бил с много по-висок чин (а се е ползвал и с голямото доверие на Сталин), за да командва само армия. С решение на Политбюро в присъствието на Сталин Тюленев е назначен за командващ Южния фронт. Заминавайки на юг, той взима със себе си целия щаб на Московския военен окръг начело с генерал-майор Г. Д. Шишенин. Вече знаем състава на Южния фронт: 9-а (свръхударна) и 18-а (планинска ударна) армия, 9-и специален и 3-ти въздушнодесантен корпус, авиацията на фронта…
Решението управлението и щабът на Московския окръг да бъдат преобразувани в управление на Южния фронт и прехвърлени във Виница, е било взето на 21 юни 1941 година, но има достатъчно сведения, че за офицерите от щаба това решение е било неочаквано, дори нещо повече, много отдели от щаба в тоя момент вече са били в района на границата с Румъния. Например генерал-майор А. С. Осипенко, заместник-командващ ВВС в Московския военен окръг, в началото на 1941 година вече е бил там.
Командването и щабът на окръга, заминавайки за Виница, всъщност изоставят столичния окръг, без да предават някому командването — на мястото на заминалите командири никой не е бил назначен.
Нима дори Московският военен окръг е останал без военно ръководство? Да. Наистина след нападението на Германия, на 26 юни 1941 година, командването на окръга е поето от генерал-лейтенант П. А. Артемиев („Ордена Ленина Московский военный округ“, с. 204), формално тук е имало някой, а фактически — никой! Артемиев не е военен. Той е чекист. Длъжността, която е заемал, преди да дойде в Московския военен окръг, е началник Управление на оперативните войски на НКВД. През юли Сталин е назначил за член на военния съвет на Московския военен окръг дивизионния комисар на войските от НКВД (по-късно генерал-лейтенант) К. Ф. Телегин. Той също е чиста проба чекист, който преди това е служил в частите на Осназ, а по време на Голямата чистка е бил политкомисар на войските на НКВД в Московския окръг, после е заемал някакъв отговорен пост в централния апарат на НКВД.
Чудно нещо! Дори по времето на Голямата чистка военните окръзи са си оставали военни. Сега Московският окръг на НКВД по нито не се различава от Московския военен окръг. Теоретически Московският военен окръг съществува, но в Москва няма бойни части на Червената армия, има само две дивизии на НКВД и двайсет и пет изтребителни батальона също на НКВД.
Генерал-лейтенант К. Ф. Телегин си спомня, че в момента, когато в щаба на Московския военен окръг идват „новите хора“, т.е. чекистите, много от отделите на щаба рязко са съкратени, а най-важните, без които един военен окръг не може да съществува — оперативният и разузнавателният — изобщо липсват. „Новите хора“, които зле са разбирали военната специфика, е трябвало „да употребят немалко усилия и време, за да се запознаят със състоянието на окръга, с неговите задачи и възможности“.
И така под прикритието на съобщението на ТАСС военни командири от най-висш ранг, които стоят начело на армии, а един дори — начело на фронтови щаб, тайно се прехвърлят на границата с Германия, изоставяйки на произвола на съдбата (и на НКВД) ВСИЧКИ вътрешни военни окръзи. Безспорно е, че подобно нещо в съветската история не се е случвало никога — нито по-рано, нито по-късно, както е безспорно, че такова движение е пряко свързано с война, която за Съветския съюз е абсолютно неизбежна и неотвратима. Ако е имало макар и най-малко съмнение, че войната не е неизбежна, поне тук-таме командирите биха останали на своите места. НО! Тия действия на съветското командване не са подготовка за отбранителна война. При една продължителна отбранителна война никой не праща всичките си командири на противниковата граница, част от тях остават на ония територии, на които противникът може да се появи неочаквано. Освен това при продължителна отбранителна война е абсолютно необходимо присъствието на истински военни, а не на полицаи в най-важните индустриални и транспортни центрове на страната, за да бъдат защитавани и за да се използва правилно целият военен потенциал на тила за нуждите на войната.
Само в случай че съветското командване е планирало светкавична война на противникова територия, разчитайки на предвоенните мобилизационни запаси повече, отколкото на въоръжението, което може да бъде произведено в хода на войната, генералите няма какво да правят в индустриалните центрове, тяхното място е на границата.
Не стигаме ли далеч в разсъжденията си? Не. Генерал-лейтенант К. Ф. Телегин, имате думата: „Тъй като се предполагаше, че войната ще се води на противникова територия, складовете, които преди войната се намираха в границите на окръга, с мобилизационни запаси от въоръжение, имущество и боеприпаси, бяха предислоцирани в граничните военни окръзи“ (ВИЖ 1962, №1, с. 36).
Нима това са мои измислици?