Виктор Суворов
Ледоразбивачът (85)

3

Наред с прехвърлянето на съветските сухопътни войски на запад, започва и предислоцирането на съветския флот. „Съветският Балтийски флот излезе от източната част на финския залив в навечерието на войната“ („Эстонский народ в Великой Отечественной войне Советского Союза. 1941-1945“, т. I, с. 43). Да погледнем картата. Ако флотът е излязъл от източната част на финския залив, възможно е движение само в посока на запад. Разбира се, флотът не е излязъл на учение, „флотът имаше задачата да действа активно в морските комуникации на противника“ (пак там). Чудно нещо: още няма война, Сталин още не знае, че Хитлер ще го нападне, а съветският флот излиза от базата си с бойната задача да действа активно.

Едновременно с предислоцирането на войските върви и пребазирането на авиацията. Авиационните дивизии и полкове на малки групи, нощем, под формата на учения, се прехвърлят на аеродруми, някои от които на разстояние по-малко от 10 км от границата. Но за това ще стане дума по-нататък. Сега само ще запомним, че освен прехвърлянето на бойни авиационни единици върви усилено прехвърляне и на най-нови самолети, които още не са включени в никакви полкове и дивизии.

Генерал-полковник Л. М. Сандалов: „От 15 юни ще започнем да получаваме нова бойна техника. Кобринският и Пружанският изтребителен полк ще получат нови изтребители Як-4, въоръжени с оръдия, щурмовият полк ще получи Ил-2, бомбардировъчният — Пе-2“ („На Московском направлении“, с. 63). Ще напомним на читателя, че изтребителните полкове от онова време разполагат с по 62 самолета, щурмовите — с по 63, а бомбардировъчните — с по 60. Следователно само в една дивизия (10-а смесена авиационна) са очаквали 247 най-нови самолета. И генералът съобщава, че дивизията е започнала да получава новата техника, запазвайки старите самолети. Така дивизията се е превръщала в гигантски боен организъм с неколкостотин самолета. Архивните документи показват, че тоя процес е протичал повсеместно. Например 9-а смесена дивизия, която също се е придвижила до самата граница, е разполагала със 176 най-нови МиГ-3, както и с няколко десетки Пе-2 и Ил-2. Но новата техника е пристигала непрекъснато.

На 22 юни сутринта Западният фронт е получил заповед да приеме от аеродрума в Орша 99 МиГ-3 („Командование и штаб Советской армии в Великой Отечественной войне 1941–1945 гг.“, с. 41). След като е било заповядано самолетите да се приемат на 22 юни сутринта, очевидно на 21 юни вечерта те са били готови за път.

Главният маршал на авиацията А. А. Новиков съобщава, че на 21 юни Северният фронт (където тогава той е командващ ВВС с чин генерал-майор) е получил ешелон с изтребители МиГ-3 (ВИЖ, 1969, №1, с. 61).

А освен изтребители непрекъснато са пристигали танкове, артилерия, боеприпаси, гориво. „На 22 юни призори на гара Шауляй пристигна ешелон с един полк от тежката артилерия“ („Битва за Ленинград 1941-1944“, с. 22). Естествено, ешелонът не е бил само един и не са пристигали само оръдия. Ето нещо и за камионите. „Към края на юни 1941 година по жп линиите стояха 1320 влакови композиции с камиони“ (ВИЖ, 1975, №1, с. 81). Германската армия напада на 22-ри, а към края на юни близо до фронтовата полоса по жп линиите има такова огромно количество ешелони с камиони. Стандартната вместимост на един военен ешелон от онова време е 900 тона (45 вагона с вместимост по 20 тона на вагон). Ако във всеки вагон е имало по един камион, това значи, че се е очаквало да бъдат разтоварени 59 400 камиона. Но много често, когато няма опасност от противниково нападение (а такава опасност не е имало), камионите са товарят „змиеобразно“: предните колела на всеки камион са качени върху каросерията на предния и така до края. По този начин, за по-икономично, един ешелон е побирал повече камиони. Значи някой е трябвало да събере това огромно количество вагони и камиони, да натовари камионите във вагоните и да ги изпрати на западната граница. Ясно е, че този процес е започнал преди войната. Само дето камионите не са могли да бъдат разтоварени… А в същото време към границата непрекъснато са пътували ешелони с боеприпаси. В. „Красная звезда“ от 28 април 1985 г. отбелязва: „На 21 юни 1941 година вечерта комендантът на жп участъка на станция Лиепая получава съобщение: «Посрещнете специална композиция. Тя е с боеприпаси. Трябва да й осигурите „зелена линия“ до мястото на назначение»“. Лиепая по онова време е била много близо до границата, но ешелонът е минал транзит, т.е. отивал е на самата граница.

По всички фронтове боеприпасите са били в жп вагони, което обикновено се прави при подготовка за настъпление в голяма дълбочина. При отбранителна война е по-просто, по-сигурно и по-евтино боеприпасите да бъдат на предварително подготвени позиции. След като войските са изразходвали боеприпасите от едната позиция, бързо, без излишен товар те отстъпват на втората, където има други боеприпаси, после — на третата и т.н. Пред настъпление обаче боеприпасите се съхраняват направо в транспортните средства, което е много скъпо и много опасно… „Само на малката гара Калиновка Югозападният фронт държеше 1500 вагона с боеприпаси“ (Г. А. Куманев. „Советские железнодорожники в годы Великой Отечественной войни (1941–1945)“, с. 36).

Разполагам с много материали за спасяването на ешелони с боеприпаси през 1941 година. Естествено обаче, не всичко е могло да бъде спасено.

Генерал-полковник от артилерията И. И. Волкотрубенко съобщава, че през 1941 година само Западният фронт е загубил 4216 вагона с боеприпаси (ВИЖ, 1980, №5, с. 71). А фронтовете са били пет, т.е. не само Западният е загубил вагони с боеприпаси. Ще се помъчим мислено да си представим количеството боеприпаси от всички фронтове, което е попаднало в противника, и онова, което е било спасено. В средата на юни всичко това под прикритието на съобщението на ТАСС е пердашило в затворени вагони към границите с Германия.

Маршалът на Съветския съюз С. К. Куркоткин съобщава, че в началото на юни „съветското правителство по предложение на Генералния щаб одобри план за преместването на 100 хиляди тона гориво от вътрешността на страната“ („Тыл Советских Вооруженных Сил в Великой Отечественной войне 1941–1945 гг.“, с. 59). Очевидно освен това решение е имало и други подобни. „По жп възлите и дори по глухите линии на жп магистралите се бяха натрупали около 8500 цистерни с гориво“ (пак там, с. 173). Дори ако са били използвани най-малките цистерни, тия от 20 тона, количеството на горивото пак не е 100 хиляди тона, а много по-голямо. Освен това най-широко разпространената цистерна през 1940 година не е 20-тонната, а 62-тонната. Тия 8500 цистерни са само онова количество, което е стояло по гарите в очакване да бъде разтоварено в първите дни на войната. А трябва да се има предвид и вече унищоженото от авиацията на противника по жп гарите в първите минути и часове след нападението. Генерал-полковник И. В. Болдин (по това време генерал-лейтенант, заместник-командващ Западния фронт) съобщава, че 10-а армия (най-мощната на Западния фронт) е имала достатъчно запаси от гориво в складовете и жп цистерните и в първите минути и часове на войната е загубила всичко („Страницы жизни“, с. 92).

В навечерието на войната цялата тая маса от цистерни е отивала към границата заедно с войската, техниката, въоръжението, боеприпасите…