Виктор Суворов
Ледоразбивачът (76)

1

На 5 май 1941 година в поверителна реч Сталин заявява, че „войната с Германия ще започне не по-рано от 1942 година“. Тая фраза е най-известният фрагмент от поверителната реч. Като изхождаме от онова, което знаем сега за последвалите събития, грешката на Сталин е очевидна. Но да не бързаме да се присмиваме на Сталиновите грешки.

Ето на какво ще обърнем внимание. Сталин държи поверителна реч, която не се публикува. Щом е така, значи Сталин е държал да опази тайните си от противника на всяка цена. Но когато произнася тая реч, в Кремъл присъстват ВСИЧКИ випускници и ВСИЧКИ преподаватели от ВСИЧКИ военни академии, висшето политическо ръководство на страната и висшето военно ръководство на Червената армия. Освен това съдържанието на речта е доведено до знанието на всички съветски генерали и полковници.

Генерал-майор Б. Трам: „В средата на май 1941 година председателят на Централния съвет на Осоавиахим^[1] генерал-майор от авиацията П. П. Кобелев събра ръководния състав на Централния съвет и ни съобщи основните положения от речта на Й. В. Сталин, произнесена на правителствения прием в Кремъл пред випускниците от военните академии.“

От една страна, речта на Сталин е поверителна, а от друга — съдържанието й се знае от хиляди хора. Има ли обяснение подобен парадокс? Има. От спомените на адмирал Н. Г. Кузнецов знаем, че след назначението на Г. К. Жуков за началник на Генералния щаб е разработена „много важна директива, която насочва командващите военни окръзи и флота към Германия като най-вероятен противник в една бъдеща война“ („Накануне“, с. 331).

Два месеца директивата е била държана в Генералния щаб, а на 6 май е изпратена в граничните военни окръзи за изпълнение. Например за нея говори маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян. Изобщо съветските маршали и генерали много често я споменават, но не я цитират. За половин век в печата се е промъкнало само едно изречение: „… да са готови по нареждане на Главното командване за нанасяне на светкавични съкрушителни удари срещу противника, за пренасяне на бойните действия на негова територия и завземане на важни позиции“ (В. А. Анфилов. „Бессмертный подвиг“, с. 171).

Ако в тая директива е имало поне една дума за отбрана, комунистическите историци непременно щяха да я цитират. Но целият останал текст на директивата от 5 май никак не е подходящ за цитиране. Дори половин век след края на войната тя се пази в тайна.

Съветската цензура е пуснала само едно изречение, но и то достатъчно пълно разкрива смисъла на целия толкова усърдно укриван документ. Работата е там, че войникът влиза в отбранителна война без заповед. Векове наред руският войн е влизал във война с агресорите, без да чака заповеди отгоре. Противникът прекосява граничната река и за войника това значи начало на война. Огромни армии завоеватели са минавали границите на Русия и всеки път, още от праисторическо време, руският воин, както и воинът на всяка друга страна, знае, че минаването на границата от страна на противника означава война, и действа, без да чака заповеди. Затова и се стои на пост — всеки войник трябва многократно да бъде поставян в ситуация, при която се изисква да взима самостоятелно решение за употреба на оръжие. Право и задължение на войника е да убива всеки, който се опитва да проникне в охранявания обект. Съветският закон гарантира правото на всеки войник да взима самостоятелно решение за употреба на оръжие и жестоко наказва всеки войник, който не се е възползвал от оръжието си, когато обстоятелствата са налагали.

Войникът на държавната граница е войник на боен пост. В отбранителна война той няма нужда от заповеди и директиви.

Нормално начало на една отбранителна война е ситуацията, при която премръзналият през нощта войник, преди да се завие с шинела си и да заспи, преди да срита смяната си, изведнъж е разтъркал очи и е видял противника, който минава реката. Войникът открива огън по врага, гърмежите от стрелбата вдигат всички по тревога. Събужда се командирът на отделението, псува в просъница и след като разбира какво става, отвежда войниците си в траншеята. А на стотици километри по цялата граница вече се стреля. Командирите на взводове започват да координират стрелбата на своите поделения. Появяват се и командирите от по-висок ранг. Сражението придобива организиран характер. Към щаба на полка лети донесение за нападението, оттам — към щаба на дивизията…

Така би трябвало да започне отбранителната война. А строго поверителната директива от 5 май 1941 година предвижда влизане във война на милиони войници от Червената армия по заповед, която ще дойде единствено от съветското Главно командване. Съненият войник на границата може и да е видял нападението на противника, но как другарите от Кремъл ще научат за началото на войната?

Единствено ако те самите са определили датата на нейното начало.

В отбранителната война първо влиза войникът, после сержантът, после взводният командир. При агресивната война всичко върви по обратен ред. В нея първо влиза главнокомандващият, началникът на Генералния щаб, после командващите фронтовете, флотовете, армиите. Редникът научава за началото на агресивната война последен. В отбранителната война милионите войници влизат поотделно, в агресивната — всички като един.

Войниците на Хитлер влязоха на територията на противника като един, точно на часа, точно на минутата. Войниците на Сталин правеха същото: и във Финландия, и в Монголия, и в Бесарабия. Точно така те трябваше да влязат и във война срещу Германия.

Директивата от 5 май е изготвена, но датата на началото на войната остава в пълна тайна. Чакайте сигнал и бъдете готови всеки момент, казва директивата на съветските генерали. След 5 май Сталин незабавно оглавява съветското правителство, за да може лично да даде сигнала за изпълнението на директивата.

Хитлер дава заповед на своите войски малко преди Сталин…