Виктор Суворов
Ледоразбивачът (74)

4

През май 1941 година цялата съветска пропаганда прави рязък завой. Дотогава комунистическите вестници прославяли войната и се радвали на това, че Германия унищожава все повече и повече държави, правителства, армии, политически партии. Съветското правителство просто е във възторг — „Съвременната война в цялата й страшна красота!“ („Правда“, 19 август 1940 година).

Или ето едно описание на Европа през войната: „… бунище за трупове, порнографска гледка, където чакали ръфат чакали“ („Правда“, 25 декември 1939 година). На същата страница е поместена приветствена приятелска телеграма на Сталин до Хитлер. Комунистите искат да ни убедят, че Сталин е вярвал на Хитлер и е искал да поддържа с него приятелски отношения, а като доказателство ни пробутват Сталиновата телеграма от 25 декември: „До главата на Германската държава господин Адолф Хитлер.“ Точно под приятелската Сталинова телеграма обаче четем „чакали ръфат чакали“. Ами че това е валидно и за Хитлер! Какви други чакали се ръфат на трупното бунище на Европа?

И изведнъж всичко се променило.

Ето какъв станал тонът на „Правда“ на другия ден след Сталиновата тайна реч: „Отвъд границите на нашата родина бушуват пламъците на Втората империалистическа война. Цялата тежест на неизброимите й бедствия пада върху гърбовете на трудещите се. Народите не искат война. Погледите им са устремени към страната на социализма, която жъне плодовете на мирния труд. Те с право виждат във въоръжените сили на нашата родина — в Червената армия и Военноморския флот — сигурна опора на мира… В днешната сложна международна обстановка трябва да бъдем готови за всякакви изненади…“ („Правда“, 6 май 1941 година, уводната статия).

Я виж ти! Отначало Сталин чрез пакта Молотов-Рибентроп отворил шлюзовете на Втората световна война и се радвал, като гледал как „чакали ръфат чакали“, а сега се сетил и за народите, на които им се е приискал мир и които с надежда гледат Червената армия!

Лично Сталин през март 1939 година обвинявал Великобритания и Франция, че искат да тласнат Европа към война, самите те оставайки настрана от нея, а после „да излязат на сцената със свежи сили, да се намесят, естествено, «в интерес на мира» и да продиктуват на изнемощелите участници във войната своите условия“ (И. В. Сталин. Доклад от 10 март 1939 година).

Какви сметки са си правили „империалистите“, не знам. Но на подписването на пакта, който станал ключът за войната, присъствал само един лидер — Сталин. При подписването на пакта не присъствали нито японски, нито американски, нито британски, нито френски лидери. Дори германският канцлер отсъствал. А Сталин бил там. И именно Сталин засега оставал настрана от войната. И именно сега той заговорил за Червената армия, която може да сложи край на кръвопролитието!

Съвсем наскоро, на 17 септември 1939 година, Червената армия била нанесла внезапен удар по Полша. На другия ден по радиото съветското правителство обявило защо: „Полша бе станала удобен плацдарм за всякакви случайности и изненади, които са в състояние да създадат заплаха за СССР… Съветското правителство повече не може да се отнася неутрално към тези факти. С оглед на това съветското правителство нареди на Главното командване на Червената армия да даде заповед на войските да прекосят границата и да вземат под своя закрила живота и имуществото на населението…“ („Правда“, 18 септември 1939 година).

Тук му е времето да зададем въпроса: А кой превърна Полша в „удобен плацдарм за всякакви случайности“? Но с това ще се занимаем в следващия том на книгата.

Цинизмът на Молотов (и на Сталин) е безграничен. Хитлер дошъл в Полша „да разшири жизненото пространство за германците“. А Молотов — с друга цел: „Да отървем полския народ от злополучната война, в която бе вкаран от неразумни ръководители, и да му дадем възможност да заживее мирен живот“ (пак там).

Съвременната комунистическа историография не е променила мнението си за тогавашните събития. През 1970 година бе издаден официален сборник с документи по история на съветските гранични войски („Пограничные войска СССР. 1939 — июнь 1941“). Например документ №192 твърди, че съветските действия през септември 1939 година имали за цел „да се помогне на полския народ да излезе от войната“.

Съветският съюз на всички и винаги „безкористно“ помагал да намерят път към мира. Да речем, на 13 април 1941 година Молотов подписва пакта за неутралитет с Япония: „… да поддържаме мирни и приятелски отношения и взаимно да зачитаме териториалната цялост и неприкосновеност… в случай че една от Договарящите се страни се окаже обект на военни действия от страна на една или няколко трети държави, другата Договаряща се страна ще спазва неутралитет, докато трае целият конфликт.“

Когато Сталин се намира на ръба на гибелта, Япония удържа думата си. Но ето че Япония е на ръба на гибелта. Червената армия нанася внезапен съкрушителен удар. След това съветското правителство заявява: „Такава политика е единственото средство, способно да приближи настъпването на мира, да спаси народите от по-нататъшни жертви и страдания и да даде възможност на японския народ да се избави от опасности и разрушения…“ (Декларация на съветското правителство от 8 август 1945 година). Трябва да отбележим, че формалната декларация била направена на 8 август, а съветските войски нанесли удар на 9 август. На практика ударът се нанасял по местно време в Далечния изток, а декларацията била направена няколко часа по-късно в Москва по московско време.

На езика на военните това се нарича: „Подготовка и нанасяне на внезапен първоначален удар с откриване на нов стратегически фронт“ (Армейски генерал С. П. Иванов. „Начальный период войни“, с. 281).

На езика на политиците това се нарича: „Справедлив и хуманен акт на СССР“ (Полковник А. С. Савин. ВИЖ, 1985, №8, с. 56).

Маршалът на Съветския съюз Р. Я. Малиновски след нанасянето на първия съкрушителен удар се обърнал към войските си с думите: „Съветският народ не може спокойно да живее и да се труди, докато японските империалисти дрънчат с оръжие край нашите далекоизточни граници и изчакват удобен момент, за да нападнат нашата родина“ („Коммунист“, 1985, №12, с. 85). Съветските маршали винаги се страхуват, че някой ще ги нападне. Малиновски изрекъл тези думи на 10 август 1945 година. Хирошима вече я няма и Малиновски знае това. Нима след Хирошима „японските империалисти“ няма да си имат друга работа, а само ще „изчакват удобен момент“?

Съвременните съветски публикации (например ВИЖ, 1985, №8) настояват, че „включването на СССР във войната срещу Япония отговаряше и на интересите на японския народ…“ „Съветският съюз си беше поставил за цел да избави народите от Азия, включително и японския, от по-нататъшни жертви и страдания…“

През май 1941 година съветският печат изведнъж заговорил, че народите на Европа са зажаднели за мир и с надежда гледат Червената армия. Това бил същият онзи тон, това били същите онези думи, които се изричат преди всяко комунистическо „освобождение“.