Виктор Суворов
Ледоразбивачът (70)

1

Нека повторим накратко състава на Първи стратегически ешелон: шестнайсет армии; няколко десетки корпуса, както влизащи в състава на армиите, така и самостоятелни; общ брой на дивизиите — 170. Най-мощната армия е по румънската граница. От общия брой на армиите две са планински, готови да откъснат Румъния и нейния нефт от Германия. От десетките корпуси пет са въздушнодесантни, един морски десант и няколко планинскострелкови.

А каква е общата задача на Първи стратегически ешелон? За какво е бил предназначен той? Не казвам собственото си мнение. Давам думата на съветските маршали.

Маршалът на Съветския съюз А. И. Егоров смятал, че във войната ще участват десетки милиони войници, които предстои да бъдат мобилизирани. Той предлагал да не се изчаква краят на мобилизацията, а да се започне нахлуването в територията на противника в момента на обявяването на мобилизацията. За целта според неговия замисъл трябвало постоянно в мирно време в Първи стратегически ешелон да се държат „групи за нахлуване“. Задачата им е: щом започне мобилизацията, незабавно да прекосят границата и по този начин да провалят мобилизацията на противника и да прикрият мобилизацията на Червената армия, позволявайки на главните сили да се разгърнат и да влязат във войната в най-благоприятни условия (Доклад на началник-щаба на РККА пред Реввоенсъвета на СССР от 20 април 1932 година).

Маршалът на Съветския съюз М. Н. Тухачевски не бил съгласен с това. Нахлуването трябва да се извърши незабавно, но не с групи за нахлуване, а с цели армии за нахлуване. Армията за нахлуване трябва да се създаде още през мирно време и да се държи край самите граници в състава на Първи стратегически ешелон на РККА. „Съставът и дислокацията на челната армия трябва да се подчиняват преди всичко на възможността за прекосяване на границата още с обявяването на мобилизацията“, „механизираните корпуси трябва бъдат разположени на 50 — 70 км от границата, за да могат да я прекосят още през първия ден на мобилизацията“ (М. Н. Тухачевски. „Избранные произведения“, т. 2, с. 219).

Тухачевски и Егоров, разбира се, допускали грешки. Наложило се да бъдат разстреляни, а на върха на военната власт се изкачил властният, жесток, непоклатим Г. К. Жуков. Той изобщо не бил склонен към абстрактни размишления. Бил практик и през живота си не претърпял нито едно военно поражение. През август 1939 година Жуков провел смайващата по внезапността, бързината и дързостта си операция по разгромяването на 6-а японска армия (по-късно той използвал същия метод срещу 6-а германска армия край Сталинград). Светкавичното разгромяване на 6-а японска армия било прологът към Втората световна война. Едва след като получил телеграмата от Жуков от 19 август 1939 година, че главното е постигнато: японците не подозират за готвещия се удар, Сталин дал съгласието си да бъдат установени общи граници с Германия.

Пазарлъкът между Молотов и Рибентроп се водел под съпровода на страховитата музика на Жуков, който извършил в Монголия нещо непостигано дотогава: разгромил цяла японска армия. Именно след това по западните граници започнало разрушаването на всичко предназначено за отбрана и създаването на грандиозни ударни армии. Жуков станал командващ на най-важния и най-мощния от съветските окръзи — Киевския. След това бил издигнат още по-високо — на поста началник на Генералния щаб. И тъкмо тогава Генералният щаб направил теоретичен извод от изключителна важност: „Изпълняването на задачите на армиите за нахлуване трябва да се възложи на целия Първи стратегически ешелон“ (ВИЖ, 1963, №10, с. 31). И тъй всичките шестнайсет армии от Първи ешелон, в чийто състав влизали 170 дивизии, се предназначавали именно за нахлуване.

Най-интересното е, че Първи стратегически ешелон не само получил задачата да извърши нахлуване, но и започнал да я изпълнява! Под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година целият Първи стратегически ешелон се насочил към границите с Германия и Румъния.

Да, в Първи стратегически ешелон имало едва около три милиона войници и офицери, но и лавината започва от снежинка. Мощта на Първи стратегически ешелон нараствала стремително.

Маршал на Съветския съюз С. К. Куркоткин: „Военните части, които потеглиха преди войната към държавната граница… взеха със себе си целия неприкосновен запас от дрехи и обувки“ („Тыл Советских Вооруженных сил в Великой Отечественной войне“. 1941–1945 г. с. 216). Веднага след това маршалът казва, че в резервите на центъра практически не останали никакви дрехи и обувки. Това означава, че дивизиите, корпусите и армиите са мъкнели със себе си дрехите и обувките за милиони запасняци.

С каква друга цел освен екипирането на милионите, които трябвало да бъдат мобилизирани в най-скоро време?

Когато говорим за мощта на Първи стратегически ешелон, трябва да мислим не само за това колко войници имало в него, но да се сетим и за онези милиони, които Хитлер не позволил да бъдат мобилизирани, облечени и обути близо до границите. Прехвърлянето на войските от Първи стратегически ешелон към границата предварително се планирало много грижливо и се съгласувало с действията на съветската наказателна машина. Окончателното решение за прехвърлянето им напред било взето на 13 май 1941 година. На другия ден, 14 май, било взето решение за насилствено изселване на жителите от западните гранични райони: на 13 юни започнало всеобщото прехвърляне на войските към границите, на 14 юни започнало изселването на жителите на граничната зона. Войските доближили границите след няколко дена, когато там вече нямало жители. Не се предвиждало спиране на войските от Първи стратегически резерв на държавните граници, ето защо съветските граничари разчиствали проходи в своите заграждения чак до граничните пирамиди.