Виктор Суворов
Ледоразбивачът (64)

5

През двайсетте години съветските експерти използвали термина „армия за нахлуване“. Нека се съгласим, че този термин звучал не чак дотам дипломатично, особено за съседните страни, с които съветската дипломация се напъвала да установи „нормални“ отношения. През трийсетте години прекалено откровеният термин бил заменен с по-благозвучен — „ударни армии“. Змията си сменила кожата, но пак си останала змия: съветските извори подчертават, че е станала само промяна на наименованията, без да се засяга същината — „армия за нахлуване“ и „ударна армия“ било едно и също (ВИЖ, 1963, №10, с. 31). Както виждаме обаче, дори смекченият термин „ударна армия“ не се прилагал до започването на войната, макар че повечето съветски армии напълно го заслужавали. За да направят термина съвсем благозвучен, съветските експерти въвели за същото понятие и трети термин — „армия за прикриване“. Помежду си комунистите много ясно определили лукавия смисъл на тези думи. В комунистическия жаргон има безброй такива понятия. „Освободителен поход“, „контраудар“, „завладяване на стратегическата инициатива“ съответно означават агресия, удар, внезапно нападане на съседа без обявяване на война. Всеки от тези термини е нещо като куфар с двойно дъно: видимото съдържание на куфара има предназначението само да прикрива тайния товар. Много ми е жал, че някои историци преднамерено или поради неосведоменост използват съветските военни термини, без да поясняват на читателите същинското им значение.

„Армиите за прикриване“ наистина се предназначавали за прикриване на мобилизацията на главните сили на Червената армия. Но било планирано „прикриването“ да се осъществява не чрез отбрана, а с внезапно нахлуване на територията на противника и тъкмо това внезапно нахлуване се смятало за най-добро прикриване, за да могат главните сили на РККА спокойно да проведат мобилизацията си и да се включат организирано в настъплението. Още на 20 април 1932 година Реввоенсъветът на СССР бил постановил, че прикриването ще се осъществява посредством нахлуване, и тъкмо в този смисъл крайграничните армии получили наименованието „армии за прикриване“. Съветските стратези смятали, че е неправилно първо да започне войната и едва след започването й съветските групи и армии за нахлуване да преминат границата. Не, смятали те: първо съветските групи и армии за нахлуване ще преминат границата и тъкмо техните действия ще са начало на войната.

Юли 1939-а е моментът, когато теорията започнала да се въплъщава в практика. Съветският съюз започнал масово разгръщане на „армии за прикриване“ по границите си. Колкото по̀ на запад отива Хитлер, толкова повече съветските дипломати говорят за мир и толкова повече „армии за прикриване“ се създават по съветските западни граници.

За да не се хванем в капана на съветската демагогия, ще трябва или да слагаме термина „армии за прикриване“ в кавички и всеки път да поясняваме на читателя, че се е планирало „прикриването“ да бъде извършвано по метода на внезапното нахлуване, или просто да използваме същинския термин: „армии за нахлуване“.