Виктор Суворов
Ледоразбивачът (61)

2

През юни 1940 година в Забайкалието се формират две армии: 16-а и 17-а. 16-а се създавала и разполагала така, че да може всеки момент да бъде прехвърлена бързо на запад. Но тя не ни интересува. По-интересна е 17-а армия. Създаването на армия с номер 17 е момент от изключителна важност. През гражданската война, в най-драматичния момент от кървавата борба за опазване на комунистическата диктатура, най-големият номер за означаване на армия бил 16. Появяването на армия с такъв номер означавало, че по брой на общовойсковите армии Съветският съюз в мирно време, без да очаква нападение отвън, е надхвърлил равнището, което било достигнато само веднъж, само за кратък интервал от време и само в хода на една изключително жестока война.

Съветските лидери съвсем ясно разбирали, че след създаването на армия с номер 17 Съветският съюз е прекрачил един невидим отстрани Рубикон. Само преди две години държавата не била в състояние да си позволи издръжката на нито едно формирование, което можело да бъде определено с военния стандарт — армия. Сега те са създадени толкова, колкото не са съществували никога преди това, дори при всеобщата тотална мобилизация на цялото население, при пълно напрягане на целия икономически потенциал на страната, на душевните и физическите сили на цялото общество. Съветският съюз надхвърлил критичната степен на могъществото си и отсега нататък развитието на страната протичало в съвсем нови условия, с каквито тя не се била срещала дотогава.

Ясно е, че създаването на 17-а армия било държавна тайна от най-висша категория и Сталин направил всичко възможно тази тайна да не бъде разкрита нито в чужбина, нито дори в страната. 16-а и 17-а армия се създавали така, че да е почти невъзможно да ги забележи външен човек. Освен това били взети допълнителни мерки за неразпространяването на слухове относно увеличаването на съветската военна мощ. Заповедта за създаването на 17-а армия била подписана от маршала на Съветския съюз С. К. Тимошенко на 21 юни 1940 година (Заповед на народния комисар на отбраната №4, точка 3), а на другия ден, на 22 юни, съветското радио предало съобщението на ТАСС. Автор на съобщението както винаги бил самият Сталин. Германският посланик безпогрешно определил автора и веднага казал за откритието си на Молотов. Молотов не е сметнал за нужно да опровергае „предположението“ на Шуленбург…

В съобщението на ТАСС Сталин прилага любимия си похват: първо приписва на своите противници думи, които те не са казвали, а след това много лесно разобличава лъжата. „Разпространяват се слухове, че по литовско-германската граница са съсредоточени 100 ли, 150 ли съветски дивизии…“ Това е Сталинова измислица. Проверих вестниците на Великобритания, Франция и САЩ, които Сталин разобличава като клеветници, — нито един вестник не споменава такива фантастични цифри. След като приписва на западния печат нещо, което той не е казвал, Сталин много лесно опровергава тази несъществуваща клевета и преминава към най-важното:

„В отговорните съветски кръгове смятат, че разпространителите на тези нелепи слухове преследват специална цел — да помрачат съветско-германските отношения. Но тези господа представят тайните си желания за действителност. Те явно са неспособни да разберат очевидния факт, че добросъседските отношения, които се създадоха между СССР и Германия в резултат от сключването на пакта за ненападение, не могат да бъдат разклатени с някакви слухове и мизерна пропаганда“ („Правда“, 23 юни 1940 година).

В Сталиновото съобщение има известна доза истина: съветските войски се създават не край самата граница. Сталин го казва. Но премълчава това, че дълбоко в страната, далеч от любопитни погледи, се създават свръхмощни формирования, които под прикритието на друго (също лъжливо) съобщение на ТАСС един ден ще се появят на германската граница.