Виктор Суворов
Ледоразбивачът (51)

4

Колкото и военнотранспортни самолети да строял Сталин, във всички случаи би се наложило те да се използват много интензивно: денем и нощем в продължение на няколко седмици или зори месеца, за да могат с множество полети първо да прехвърлят масата на съветските десантници в тила на противника, а след това — да ги снабдяват там. Възниквал проблемът: как да бъдат опазени военнотранспортните самолети при първия полет за втория и как да ги опазят при втория — за следващите. Загубите в самолети, планери и десантници при първия полет можели да бъдат чудовищни. Загубите при втория полет можели да бъдат още по-големи, защото щяла да липсва внезапността.

Съветските генерали отлично разбирали всичко това. Очевидно било, че хвърлянето на един милион парашутисти може да бъде осъществено само при условието на абсолютно съветско господство във въздуха. „Красная звезда“ от 27 септември 1940 година казва открито и направо, че хвърлянето на такива маси десантници без господство във въздуха е невъзможно.

Основният документ, определящ действията на Червената армия по време на война, бил Полевият устав. По онова време действал Полевият устав от 1939 година — ПУ-39. Уставът еднозначно и категорично определя, че провеждането на „Дълбока операция“ изобщо, а по-конкретно — масовото, стоварване на въздушни десанти, са възможни само в условията на масово господство на съветската авиация във въздуха. Полевият устав, както и Бойните авиационни устави и „Инструкцията за самостоятелно използване на авиацията“, предвиждал масово провеждане през първия период на войната на гигантска стратегическа операция за смазване на авиационната мощ на противника. В такава операция според замисъла на съветското командване трябвало да участват авиацията на няколко фронта, на флотовете, авиацията на Главното командване и дори изтребителната авиация на ПВО.

Според съветските устави главен залог за успеха на операцията е нейната внезапност. Внезапната операция за разгромяване на авиационната мощ на противника трябва да се провежда „в интерес на войната като цяло“. С други думи, внезапният удар по аеродрумите трябва да е толкова мощен, че авиацията на противника да не може да се съвземе от него чак до края на войната.

През декември 1940 година висшите командири на Червената армия в присъствието на Сталин и членовете на Политбюро на тайно съвещание обсъждали най-подробно именно такива операции. На съветския жаргон те се наричали „специални операции от началния период на войната“. Командващият съветската авиация генерал П. В. Ричагов особено подчертавал необходимостта старателно да се замаскира подготовката на съветската авиация за нанасяне на внезапен удар, за да „заварим цялата авиация на противника по нейните аеродруми“.

Съвсем очевидно е, че „да завариш авиацията на противника по аеродрумите“ във военно време е невъзможно. Това е възможно само в мирно време, когато противникът не подозира за опасността. Не можеш да започнеш войната, а после да нанесеш внезапен удар по повечето аеродруми с надеждата, че ще завариш цялата авиация на земята, но можеш да нанесеш удар в мирно време и този удар ще стане началото на войната.

Сталин бил създал толкова много десантни войски, че те можели да се използват само в една ситуация: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ВНЕЗАПНО И ВЕРОЛОМНО ЗАПОЧВА ВОЙНАТА С УДАР НА СВОЯТА АВИАЦИЯ ПО АЕРОДРУМИТЕ НА ПРОТИВНИКА. Във всяка друга ситуация използването на стотиците хиляди десантници и хилядите транспортни самолети и планери просто е невъзможно.