Виктор Суворов
Ледоразбивачът (42)

6

„Линията Сталин“ била универсална: тя можела да бъде използвана за отбрана на държавата или да служи като плацдарм за настъпление. Тъкмо затова между УР-овете били оставени широки проходи: за да пропущат масата на настъпващите войски на запад. Когато границата била изместена с около двеста километра по на запад, „Линията Сталин“ напълно загубила значението си като укрепваща плацдарма за по-нататъшна агресия, а да се отбранява след пакта Молотов-Рибентроп Сталин повече не се канел. Ето защо линията била разоръжена, а след това и срината: тя пречела на масите от съветски войски да се съсредоточат тайно край границата; би пречила и да се осигурява снабдяването на Червената армия в хода на победоносния освободителен поход с милиони тонове боеприпаси, продоволствие и горива. В мирно време проходите между УР-овете били напълно достатъчни и за военните, и за икономическите нужди, но по време на война потоците от товари трябвало да се разсредоточават на хиляди ручейчета, за да станат неуязвими за противодействието на противника. Укрепените райони един вид стягали транспортните потоци в относително тесни коридори. Това именно решило съдбата на вече ненужната „Линия Сталин“.

Хитлер постъпвал по същия начин не само по източните граници, а и по западните. Там през 30-те години била изградена „Линията Зигфрид“. Традиционно германският удар срещу Франция още от времето на френско-пруската война се планирал на север. „Линията Зигфрид“ е изградена южно от това направление, тоест на второстепенно направление по принципа: на главното направление настъпваме, второстепенното — прикриваме. През 1940-а германската армия стигнала далеч на запад и „Линията Зигфрид“ се оказала ненужна. По онова време на Хитлер и през ум не му минавало, че след четири години пак ще му се наложи да се отбранява по собствените си граници. „Линията Зигфрид“ била изоставена. Използвали я по доста своеобразен начин: предали бойните съоръжения на фермерите, за да складират в тях картофи. Една част от бойните съоръжения с непристъпни бронирани врати били заключени… Когато се видели натясно, потърсили ключовете, но не ги намерили… (K. Mallory and A. Ottar. „Architecture of Aggression“, p. 123).

Може, разбира се, да наричаме видните съветски и германски генерали идиоти. Но тук не става дума за глупост. Просто и едните, и другите били агресори. И едните, и другите мислели с настъпателни категории и когато укрепленията вече не можели да се използват за настъпателни цели, сривали ги, за да отворят път на своите настъпващи войски или, ако било възможно, давали бетонните бункери на фермерите, за да си държат в тях картофите…