Виктор Суворов
Ледоразбивачът (39)

3

И тъй, „Линията Сталин“ по старата граница вече е унищожена, а „Линията Молотов“ по новата граница още не е изградена. Съветските генерали и маршали след войната и смъртта на Сталин в хор изказаха възмущението си. Да чуем главния маршал на артилерията Н. Н. Воронов: „Как можа нашето ръководство, преди да е изградило нужните отбранителни полоси по новата западна граница от 1939 година, да вземе решение за ликвидирането и разоръжаването на укрепените райони по старите рубежи“ („На службе военной“, с. 172).

Възмущението на маршал Воронов е фалшиво. Той ругае „нашето ръководство“. Но нима в момента на унищожаването на „Линията Сталин“ Воронов не е заемал висши командни постове в Червената армия? Нима той самият по това време не е имал званието генерал-полковник от артилерията? Нима без негово знание е било прекратено производството на противотанкови и капонирни оръдия? Нима не е знаел за разоръжаването и унищожаването на артилерийските капонири по „Линията Сталин“? Самият начин, по който Воронов поставя въпроса, е неправилен и има за цел да отвлече вниманието ни от същината на проблема. Воронов задава въпроса: защо едната линия е унищожена, преди да бъде изградена другата? С въпроса си Воронов оправдава действието на „нашето ръководство“, упреквайки го не в унищожаването на „Линията Сталин“, а само в абсолютната преждевременност на това унищожаване. Според Воронов излиза, че е трябвало първо да се изгради „Линията Молотов“ и чак тогава да се срине „Линията Сталин“. А дали да не си зададем друг въпрос: защо изобщо е трябвало да бъде сривана „Линията Сталин“? Нима не е по-добре да имаш две линии вместо една? Нима при отбрана има излишни отбранителни съоръжения, излишни траншеи, фортове и каземати, излишни минни полета и телени заграждения? 1940 година на два пъти потвърди, че е по-добре да разполагаш с две отбранителни линии, отколкото с една. През 1940 година Червената армия, заплащайки с много кръв, проби финландската „Линия Манерхайм“ и това принуди Финландия да преговаря със Сталин и да направи исканите от него отстъпки. Но нека си представим, че зад „Линията Манерхайм“ навътре във финландската територия има още една линия! През 1940 година германската армия избиколила отстрани „Линията Мажино“, бързо си осигурила оперативен простор и за Франция това означавало край на войната. Нека си представим, че навътре във френската територия има още една линия, която не може да се избиколи. За съжаление нито Франция, нито Финландия По онова време нямали втора линия навътре в територията си. А Сталин имал такава линия! И тъкмо по това време интензивно я сривал.

Комунистите са измислили безброй най-различни обяснения на станалото. Едно от тях е: по новата граница не достигало въоръжението за новите укрепени райони, затова се наложило въоръжението да бъде свалено от „Линията Сталин“… Такова обяснение може да задоволи само комунистическите пропагандисти. А всеки нормален човек ще си зададе въпроса: щом на „Линията Молотов“ не достигало въоръжение, защо не е била дадена заповед на артилерийските заводи да увеличат производството на въоръжение? Но такава заповед никой не дал, напротив, била дадена противоположната заповед: производството на въоръжение за УР-ове да бъде намалено или изобщо прекратено (Маршал на Съветския съюз М. В. Захаров. Вопросы истории, 1970, №5, с. 33).

При комунистите всичко излиза много просто: не достигало специалното уровско въоръжение по новата граница, затова се е наложило да разоръжим „Линията Сталин“. Сиреч сиромашията ни е принудила. Но нека си припомним, че разоръжаването на „Линията Сталин“ започнало през есента на 1939 година, при което сваленото оръжие се прибирало в складове. Друго приложение за специалното уровско въоръжение в онзи момент никой не можел да измисли, защото по новата граница не се извършвало никакво фортификационно строителство. „Линията Молотов“ не съществувала, не съществувало дори решението за нейното изграждане. Това решение било взето от съветското правителство значително по-късно — на 26 юни 1940 година. И излиза, че първо била разоръжена „Линията Сталин“ и чак след това, близо година по-късно, възникнали причината, нуждата и потребността да се предприеме тази стъпка. Не, другари комунистически историци, такова обяснение не можем да приемем, следствието не може да изпреварва причината. Напънете се да измислите причина. Обяснението за прехвърляне на оръжието от „Линията Сталин“ на „Линията Молотов“ не можем да приемем и поради това че „Линията Молотов“ в сравнение с „Линията Сталин“ представлявала рехава верижка от относително леки укрепления, на които не им било потребно много въоръжение. Пример: в Западния специален военен окръг, тоест в Белорусия, били построени по новата граница 193 бойни съоръжения, а преди това по старата граница били разоръжени 876 по-мощни бойни съоръжения. В другите военни окръзи съотношението между новопостроените съоръжения и вече разоръжените е още по-смайващо. В Одеския военен окръг разоръжили три свръхмощни УР-а по старата граница, а по новата изобщо не започнали строителство: извършвала се подготвителна работа… За да се въоръжи „Линията Молотов“, достатъчно било да се свали от „Линията Сталин“ само част от въоръжението, при това по-малката част. Защо в такъв случай от „Линията Сталин“ било свалено цялото й въоръжение?

Но дори ако забравим за здравия разум и повярваме на комунистите, пак ще получим незадоволителен, предназначен за глупаци отговор на въпроса защо е била разоръжена „Линията Сталин“. Нямаме обаче никакъв, дори фалшив отговор на въпроса защо са я унищожили.

Казематно оръдие, картечници, боеприпаси, перископи, свързочни средства, газови филтри могат да се свалят от „Линията Сталин“ и да се прехвърлят на „Линията Молотов“. Но могат ли да се прехвърлят от едната линия на другата железобетонните съоръжения? Най-малкият едноамбразурен картечен дот представлява железобетонен монолит с тегло 350 тона, вкопан в земята „чак до очите“, а върху него са натрупани гранитни канари (за да се предизвика преждевременно взривяване на снаряда), и всичко това е засипано с пръст, от която вече са поникнали дървета за допълнителна защита и маскировка. А наоколо — ровове и изкуствени езера. Може ли да бъде замъкнато всичко това на 200 километра по на запад? Ами съоръженията с по-големи размери, представляващи хилядитонни монолити дълбоко под земята. Могат ли те да бъдат замъкнати на „Линията Молотов“? Също не могат. Ако от една прекрасна масивна къща пренесете мебелите си в друга, достатъчно основание ли е това, за да хвърлите първата къща във въздуха?

„Сиромашията ни принуди да разоръжаваме.“ Нека бъде така. Но защо е трябвало да взривявате? Аз, да речем, живея във Великобритания. Бродя по крайбрежните хълмове. Наоколо тук-там се виждат железобетонни бункери от времето на войната. След войната вдигнали оръжието от тях, но на никого и през ум не му минава да хвърля във въздуха тези прекрасни конструкции, чиято гледка радва всеки нормален човек. Нека си стоят. Хляб не искат. Да си стоят, защото някой ден може пак да потрябват. Разоръжен бункер може да се въоръжи. В краен случай в старите бункери може да се вкара и обикновена пехота с нейното обикновено въоръжение и те в края на XX век ще бъдат също толкова полезни, колкото са били и през миналата война.

В отбрана пехотинецът, въоръжен с винтовка и лопатка, може да изкопае окоп, да го превърне в труднопроходим, а понякога и в непроходим за противника рубеж. А ако настаниш същия този войник с винтовката (или с лека картечница) не в кален трап насред полето, а в най-прост, макар и разоръжен бункер, неуязвимостта и устойчивостта на този войник ще пораснат няколко десетки пъти: войникът ще има над главата си поне един метър подсилен фортификационен железобетон, метър и половина отпред и по един метър — откъм фланговете. И всичко това предварително е скрито и замаскирано от любопитния поглед на противника. Ако са били настанени в подобни, па макар и разоръжени кутии сто и седемдесетте съветски дивизии от първи ешелон, пробиването на тяхната отбрана никак нямало да бъде толкова лесна работа. Войските в отбрана винаги имат нужда от нещо, в което да се вкопчат: в разоръжените фортове на Вердюн, в неподготвените за отбрана бастиони на Брест, в стените на Сталинград и дори в изоставените две години преди това траншеи на Курската издатина, а след като се вкопчи, пехотата така ще се вкопае в земята, че с нищо не можеш я изчопли от дупките и бърлогите. И пехотата ще превърне развалините на завода, бастионите от деветнайсетия век или цитаделата от тринайсетия в непристъпна крепост. „Линията Сталин“, дори напълно разоръжена, би могла да стане онзи гребен, вкопчена в който Червената армия щяла да създаде отбранителна линия и нямало да пусне противника във вътрешността на страната. И щели да свършат работа както разоръжените дотове, така и подземните командни пунктове, и лазаретите, и защитените с бетон складове, и подземните галерии и тунели, линиите за свръзка и управление, електроцентралите и водопроводните системи… Но Първи стратегически ешелон на Червената армия, след като унищожил „Линията Сталин“, бил изкаран извън пределите на държавните граници на СССР, които съществували преди започването на Втората световна война. Под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година започнало прехвърлянето на Втори стратегически ешелон в западните райони на СССР. Но и неговите армии се изкарвали извън пределите на старите граници, извън пределите на разрушената, изоставена и унищожена „Линия Сталин“.