Виктор Суворов
Ледоразбивачът (34)

2

Да видим резултатите от тази политика. През 1939 година Полша била разделена. Някои реки се превърнали в гранични. По тези реки били оцелели мостове, които никой не използвал. Например само в полосата на 4-та съветска армия имало шест такива моста. По разбираеми причини германската страна не повдигала въпроса за унищожаването им, макар че през мирно време те не били нужни никому. Но и съветската страна не повдигала въпроса за унищожаването им. В момента на започването на войната всички тези мостове били завладени от германските войски, през тях се прехвърлило огромно количество войски и 4-та съветска армия се оказала изненадана. Армията претърпяла съкрушителен разгром. Но разгромът на 4-та армия отварял пътя към тила на свръхмощната 10-а армия. Тази армия също претърпяла незапомнен разгром. Тъй като пред него вече нямало прегради, Гудериан се устремил към Минск.

Бившият началник-щаб на 4-та армия Л. М. Сандалов се пита: „А защо всъщност в полосата на 4-та армия бяха запазени толкова много мостове през Буг?“ („Пережитое“, с. 99). Наистина, защо? Германското командване се надявало да използва мостовете в агресивна война и не повдигало въпроса за унищожаването им. А съветското командване на какво се е надявало?

Историците са измислили едно обяснение, което върши работа почти във всички ситуации: съветските командири са идиоти. Но това обяснение никак не подхожда за Сандалов, който отговарял за тези мостове. Интересното е, че никой не му подирил сметка за тези мостове, а него самия не го разстреляли. Напротив, от полковник през юни 1941 година той много бързо стигнал до генерал-полковник, отличил се в много операции. Най-впечатляващата черта в характера му е изключителната предвидливост и внимание към подробностите. А лично моето впечатление: много голям хитрец. Какво ли го е прихванало през юни 1941 година?